Лео Таксил
Свещеният вертеп (173)

Никаква милост!

Негово светейшество Пий V можел да потрива ръце от удоволствие и да благодари на провидението, защото по времето, когато херцог Алба избивал еретиците във Фландрия, благословеният крал Карл IX с помощта на майка си Екатерина Медичи, фактически господарка на Франция, вършел богоугодни дела.

Пий V не само наблюдавал зорко политиката на френския крал, но дори го снабдявал с пари от собствената си хазна. По онова време във Франция се водела война срещу хугенотите и в такова свято дело алчността отстъпвала пред омразата.

Когато въвлеченият в играта на мощни сили крал проявявал нерешителност, Пий V веднага го пришпорвал с такива думи: „В името на Христа ви повеляваме да обесите или обезглавите заловените от вас пленници независимо от тяхното положение, пол или възраст и без да се поддавате на чувството за милост. Както е невъзможен мирът между синовете на сатаната и децата на светлината, също така е невъзможно да се допусне размножаването на нечестивите занапред. Никаква пощада за еретиците: най-справедливото дело в името на нашия бог е да се пролива кръвта на враговете на католическата религия. Нека рукнат потоци от кръв върху олтара на всевишния. Да се всели страх в сърцето на онзи, който не се подчинява!“

Войските на хугенотите претърпели голямо поражение. Но маршалът, който възглавявал армията палачи, вместо с очакваните приветствия бил възнаграден с гневни упреци от папата: макар че той изтребил безброй еретици, не всички били избити — някои се спасили с бягство.

Пий V изпратил на помощ на маршала един йезуит. Верният ученик на Лойола бил педантичен човек. Отначало, както обикновено, пламнали кладите, но той сметнал този банален метод за прекалено прост и бърз. Той заповядал да изтезават мъжете, като ги дерат живи. А изтезанието на жените и децата ръководел лично.

Въздържаме се да преразказваме зверствата на този садист.

След като научил, че неговите инструкции са изпълнени, светият отец най-сетне изпитал удовлетворение.