Лео Таксил
Свещеният вертеп (121)

Александър IV^[1]

Приемникът на Инокентий Александър IV бил напълно достоен за своя предшественик. Цели 600 години преди Пий IX да провъзгласи непогрешимостта на папите, първосвещениците нито за миг не се усъмнявали в своята непогрешимост, като всеки я приписвал единствено на себе си. По примера на повечето свои предшественици Александър IV, без да се колебае, тържествено отменил някои решения на непогрешимия Инокентий IV. В неговата була се казвало:

Няма нищо необикновено в това, че папата отменя декретите на онези, които са го предшествали на апостолския трон, особено ако техните постановления носят печата на заблудата или пък са били продиктувани от долни намерения.

Александър IV се прославил със своя деспотизъм и с безмилостните преследвания на противниците си. Но веднъж, когато той намислил да хвърли в затвора римския гонфалониер, за да сложи на негово място един свой фаворит, търпението на римляните се изчерпало и те въстанали срещу тиранина. Затворникът бил освободен и докаран триумфално в Капитолий. Когато народният ентусиазъм поизстинал, Александър отлъчил сенатора от църквата. Но той не се изплашил и предупредил, че ще се разправи със светия отец, ако не прекрати интригите си. Александър се изплашил не на шега, напуснал Рим и пренесъл резиденцията си във Витербо, където умрял в 1261 година.

* * *

През понтификата на Александър IV възникнала чудновата секта на фанатици, известни под името флагеланти^[2] (бичуващи се). Обхванатите от своеобразна религиозна истерия мъже и жени на различна възраст (понякога дори и деца) тичали голи по улиците на градове и села и се бичували, докато камшикът не паднел от ръцете им.

Тази секта много бързо си спечелила популярност. Някои историци твърдят, че доста често тълпите от фанатици наброявали до десет хиляди души, които пред очите на всички правели гореспоменатото благочестиво упражнение. Флагелантски процесии можело да се видят и нощем, и денем; най-суровите зимни студове не отрезвявали безумците, които се носели по улиците в костюма на Адам и Ева.

Отначало духовенството поддържало сектата. Свещениците и висшите църковни сановници, които вземали участие в церемониите, вървели начело на процесиите; наистина (с редки изключения) те не се събличали и не били много усърдни в самобичуването. Доста скоро обаче флагелантите загубили покровителството на духовенството, тъй като се отклонили от основните принципи на вероучението и се опитали да заменят някои стари догми с нови. Те например въвели обичая на взаимната изповед и въпреки че били миряни, взаимно си опрощавали греховете.

Тогава те от личен опит се убедили, че църквата, която е снизходителна към всички пороци и престъпления на вярващите, не търпи дори и най-малкото посегателство срещу нейните догми.

* * *

Когато Александър IV починал, във Витербо се намирали само осем грохнали кардинали. Създало се твърде сложно положение. Никой от тях не бил в състояние да управлява римската курия. И кардиналите се видели принудени да нарушат закона на Александър III: те провъзгласили за папа Ерусалимския патриарх, който случайно се оказал във Витербо. Новият папа получил името Урбан IV^[3]. Той не се задържал много на престола. Този папа трябвало да води непрекъсната борба с враговете си, които го принудили да избяга от Витербо. Той умрял в 1264 година.

След него до 1268 година управлявал Климент IV, а след това в продължение на три години римският престол бил свободен. Всеки от кардиналите, които влизали в свещената колегия, искал да стане папа. В края на краищата след продължителни разпри папа станал един от кардиналите, който приел името Григорий X.

Свиканият от него събор се заел с църковните работи.

За да получим представа за нравите на духовенството от онази епоха, достатъчно е да прочетем посланието, с което светият отец се обърнал към лиежкия епископ малко преди откриването на събора.

„Осведомени сме — пише папата, — че сте си взели за любовница една игуменка от ордена на свети Бенедикт и сте се хвалили, че за четиринадесет месеца сте добили двадесет и две деца от четиридесет различни любовници. Известно ни е, че в едно от епископските си владения вие поддържате харем от монахини и развратничите с тези дъщери на сатаната. Съобщиха ни, че след смъртта на една игуменка вие сте нарушили каноническия ред на избиране, за да сложите на мястото на покойната една от дъщерите си, която в същото време ви е и любовница. Най-сетне вие не сте се задоволили с ограбването на черкви и манастири и сте се осмелили да продавате църковни длъжности. Вие покровителствате крадци и убийци, вие никога не сте се появили в олтара трезвен.“

Трябва да кажем, че повечето тогавашни служители на църквата по нищо не отстъпвали на лиежкия епископ. Затова прелатите много се разтревожили, когато разбрали какви са възгледите на Григорий X. Скоро обаче те се успокоили: светият отец не провел никакви реформи и се задоволил да поиска от епископите една десета от техния доход.

На събора бил обнародван декрет на Григорий X относно процедурата при избор на папа. В него по-специално се казва:

След смъртта на папата намиращите се в апостолския двор кардинали трябва да изчакат десет дни своите отсъстващи колеги. След изтичането на този срок те са длъжни да се съберат в папския дворец, като оставят при себе си един-единствен слуга от мъжки пол. Задължаваме ги да се намират неотлъчно в голямата зала без никакви прегради дори когато задоволяват естествените си нужди. Ако след тридневно обсъждане изборите не приключат, на участниците в конклава трябва да се дава само по едно ястие на обед и едно на вечеря. Ако пет дена след това кандидатът за папския престол още не е избран, тогава трябва да им се дава само по малко хляб, вино и вода — до момента, когато най-сетне провъзгласят новия първосвещеник. През цялото време на изборите кардиналите губят правото на каквито и да било доходи и бенефиции, каквито получават от църквата или от апостолската хазна.

Не е изключено приемникът на Григорий X, Инокентий V^[4], да се е озовал на престола именно благодарение на претупването на изборите, които се провеждали въз основа на декрета на Григорий X. Инокентий бил прост човек и явно станал папа по недоразумение. Той намислил сериозно да промени политиката на римската църква. Членовете на свещената колегия бързо се ориентирали в обстановката и се избавили от Инокентий с помощта на отрова.

След смъртта му кардиналите решили да действат по-благоразумно. Но когато изтекли осемте дена и трябвало да преминат на хляб и вода, те се разбързали и избрали за папа Адриан V^[5]. Но и този път те се излъгали. Адриан се оказал прекалено честен човек. Отново трябвало да се прибегне до изпитаното средство: кардиналите сипали в чашата на папата силна отрова, а след това разгласили, че е починал от тайнствена стомашна болест.

* * *

Краят на XIII век се помни с жестоките гонения срещу еретиците и евреите. Особено тежко било положението на евреите в Германия и Франция. Свещенослужителите насъсквали срещу тях народа, като ги обвинявали в най-чудовищни престъпления и измисляли какви ли не дивотии, за да изкарат евреите слуги на сатаната. Но тези басни предизвиквали яростта на невежите и суеверни хора.

По времето на папа Николай IV^[6] се засилили гоненията срещу еретиците. Този папа разширил привилегиите на доминиканците, като им дал възможност да тълкуват църковните закони, както си искат. Доминиканците трябвало да изкореняват ересите с огън и желязо, да конфискуват имоти, да наказват всеки заподозрян като съчувственик на еретиците. Папата разрешавал да се събарят домовете на еретиците и дори околните жилища, които също се смятали за осквернени. Той обнародвал була, задължаваща сеньорите и градските власти да поддържат доминиканците и да им се подчиняват безпрекословно. Папата симпатизирал толкова много на доминиканците, защото самият той бил не по-малко от тях отмъстителен и жесток. Дори смъртта на враговете му не утолявала неговата жажда за мъст. Например след смъртта на двама монаси, които го разобличавали, той наредил да изровят труповете им, да ги изгорят на клада и да разпилеят праха им.

Ето какво пише за Николай IV и неговия антураж съвременникът му граф Тиролски:

Ако решите да дадете на епископите ризата си, те ще ви смъкнат и връхната дреха. Как може хората да са толкова неразумни и страхливи, за да понасят високомерието, скъперничеството, вероломството, разюздаността и останалите престъпления на папския двор?

Цялата работа на служителите на църквата се състои в това, да плодят незаконородени деца, да пиянстват и да измислят нови начини да скубят народа.

Нима не стига това, че пастирите стрижат овцете си? Нима е нужно на всичко отгоре и да ги душат? Те много дълго ни заслепяваха. Много дълго ни плашеха с ада, който не съществува. Стига са ни тъпкали свещениците! Нека се вдигнем най-сетне и нека възвестим: смърт и гибел на виновниците за разтлението на човечеството!