Лео Таксил
Свещеният вертеп (125)

Триумф на шарлатаните

И така, навлизаме в XIV век. Но преди да преминем към него, ще си позволим да разкажем за някои интересни събития от царуването на Людовик Свети, най-нищожния от френските крале. Официалните историци, бидейки в повечето случаи съюзници на клерикалите, са обкръжили имената на този отвратителен монарх и на майка му с легенда, която трябва да се разобличи.

Людовик IX бил дванадесетгодишен, когато умрял баща му, отровен от граф Тибо, любовника на благочестивата кралица Бланка.

Синът на тази достойна жена получил блестящо възпитание: никой не можел да се мери с него в пеенето на химни в четенето на „Жития на светците“ и в молитвите. Наистина с това се ограничавали всичките му знания, но много ли трябва да знае човек, за да изпълни божествената си мисия, т.е. да се пролива кръв в името на Христос и неговата църква. За някои подвизи на Людовик вече споменахме, сега ще добавим само още няколко подробности.

Когато станал пълнолетен, Людовик IX взел от държавната хазна 8000 унции злато, за да купи от венецианците трънения венец на Исус Христос. Безграничната глупост на Людовик IX се проявила в тази сделка с целия си блясък. Монасите от абатството Сен Дени уверявали, че истинският трънен венец се намирал не у венецианците, а в техните ръце: те се позовавали на факта, че шиповете на този венец запазват зеления си цвят. Аргументацията им смутила краля и преди да вземе решение, той назначил експерти, които трябвало да проверят автентичността на реликвата.

Измамата била разкрита много бързо: оказало се, че венецът, който монасите показвали на вярващите и който им носел огромни приходи, бил направен от боядисано дърво. Тогава Людовик, горд със своята проницателност, незабавно изпратил във Венеция хора и им наредил независимо от цената да купят трънения венец. Той заявил на майка си и на придворните, че този венец непременно ще е истинският, след като монасите от Сен Дени притежават фалшивия.

Сделката направила сензация. Дребните князе, които в повечето случаи не били много богати, последвали примера на Венецианската република и започнали да използват невероятното суеверие на Людовик. Те се надпреварвали да му предлагат най-удивителни реликви и Людовик приемал всичко с благодарност. Той събрал в колекцията си такива редки предмети, като напречната греда на животворния кръст, копието, гъбата, чука, гвоздеите и останалата бутафория на разпятието. За всичко той плащал луди пари, които, разбира се, вземал от държавната хазна. Когато разбрали, че търговията със свещени реликви е твърде доходна работа, към нея се ориентирали и други поданици. Голяма търговия въртели във Франция гръцките монаси и италианските свещеници. Косми, отломки от кости и късчета изсъхнала плът вървели на баснословни цени. Естествено, купувачите били убедени, че тези останки са принадлежали на някой светец. Така например Генуа купила една магарешка опашка и платила за нея, без да се пазари, 1000 златни екю. Опашката била уж от магарето, с което Исус влязъл в Ерусалим. Историята с опашката е особено важна поради това, че продавачът бил един от църковните йерарси, на когото не можело да не се вярва. Друг прелат продал сеното от яслата, която уж била използвана като люлка на малкия Христос.

Пред вратите на дюкянчетата, където се продавали тези редки стоки, чуждестранните монаси разпалено приканвали купувачите.

„Насам! Насам! — крещели те. — Гледайте: ето стъкленицата с кръвта на спасителя, събрана в подножието на кръста от Мария! Ето съд със сълзите на Исус Христос! А ето мляко от Богородица!“

И вярващите изпразвали кесиите си. Френските духовници отначало завиждали на ириденциите, а после също започнали да фабрикуват реликви. Те съвсем резонно решили, че могат да подкопаят конкуренцията само с още по-необикновени стоки, и дали пълна свобода на необузданата си фантазия. На пазара започнали да се появяват предмети, които могат да възбудят само гръмогласен смях. Търгашите в раса предлагали празни кутии, които по думите им съдържали въздишките на Исус Христос, ковчежета с невидимите рога на Йосиф. А добрият крал Людовик Свети усърдно покровителствал тази търговия, твърдо уверен, че нищо друго не може да достави такова удоволствие на бога, с изключение, разбира се, на избиването на еретиците.