Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Calotte et calotins, 1882 (Пълни авторски права)
- Превод от руски
- Борис Мисирков, 1967 (Пълни авторски права)
- Форма
- Разни
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5,3 (× 9 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- filthy (2012 г.)
Издание:
Лео Таксил. Свещеният вертеп
Второ издание
Преводач: Борис Мисирков
Редактор: Димитър Попиванов
Художник: Петър Добрев
Художествен редактор: Пенчо Мутафчиев
Технически редактори: Станка Милчева и Васил Ставрев
Коректор: Ани Байкушева
Дадена за набор: м. ноември 1980 г.
Подписана за печат: м. април 1981 г.
Излязла от печат: м. май 1981 г.
Печатни коли: 34,50
Издателски коли: 31,72
Формат: 60/84/16
Издателство на Отечествения Фронт — София, 1981 г.
ДП „Тодор Димитров“ — София, 1981 г.
История
- — Добавяне
Производство на реликви на едро и дребно
Окуражен от първия успех, папата разбрал, че лековерието е непресъхващ извор на богатството и че би било най-малкото глупаво да не го използва.
„Той се залови — казва един древен автор — да фабрикува светии, за да продава техните останки, и тази търговия му донесе огромни приходи.“
Първосвещеникът би трябвало да отвори дюкянче с фирма:
Светци за експорт
Търговия на едро и дребно
Близо е до ума, че той е имал доста последователи. Работата била организирана с размах. Огромните печалби привлекли алчните монаси и скоро повечето манастири се превърнали във фабрики за реликви.
Във всеки случай тия дюкянчета никога не страдали от ограничен асортимент. Продавачите лесно задоволявали всички вкусове. Каквото и да пожелаел потребителят — зъб от света Бригита[1], нокът от свети Павел[2], кост от който и да било апостол или мъченик — всичко се намирало. Въпросът се свеждал само до цената.
Повторило се чудото с хлябовете, само че сега то се превърнало в чудо с реликви — хлябът бил заменен с трупове. Животворният божи кръст също бил търсена стока. Ако се съберат всички стърготини от този кръст, раздадени на вярващите като спомен за смъртните мъки на Исус, с тях би могло да се отоплят и в най-суровата зима доста домове.
Църквата усърдно се занимавала с тоя толкова изгоден гешефт в продължение на много векове. По-късно ще се опрем на това още по-подробно. Сега ни се иска само да подчертаем, че именно Пасхалий I е основал този клон на църковната индустрия. Именно по негово време монасите пуснали в продажба някои части от тялото — не е много удобно да ги уточняваме! — на свети Йосиф[3], на Йоан Кръстител[4], и дева Мария. Остатъкът от обрязването на Исус Христос се появил по-късно, по времето на Людовик Свети[5]; това съмнително късче кожа било купено от Анжуйския херцог, брат на краля, и изложено в една черква за поклонение.