Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Calotte et calotins, 1882 (Пълни авторски права)
- Превод от руски
- Борис Мисирков, 1967 (Пълни авторски права)
- Форма
- Разни
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5,3 (× 9 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- filthy (2012 г.)
Издание:
Лео Таксил. Свещеният вертеп
Второ издание
Преводач: Борис Мисирков
Редактор: Димитър Попиванов
Художник: Петър Добрев
Художествен редактор: Пенчо Мутафчиев
Технически редактори: Станка Милчева и Васил Ставрев
Коректор: Ани Байкушева
Дадена за набор: м. ноември 1980 г.
Подписана за печат: м. април 1981 г.
Излязла от печат: м. май 1981 г.
Печатни коли: 34,50
Издателски коли: 31,72
Формат: 60/84/16
Издателство на Отечествения Фронт — София, 1981 г.
ДП „Тодор Димитров“ — София, 1981 г.
История
- — Добавяне
Орел, рак и щука
Щом се разделил с очарователната млада съпруга на прекалено снизходителния Камил, Инокентий започнал да се разкайва горчиво за своето решение. Страстта към тази жена го завладяла; надявайки се, че папата в края на краищата ще забрави Олимпия №2, неговата стара любовница (стара по стаж, но на възраст тя далеч не била толкова стара) правела всичко възможно, за да разсее светия отец, като му осигурявала разнообразни удоволствия. А и самата тя не била загубила нищо от привлекателните качества на младостта си; дори ако приемем, че пролетното цвете било поувехнало, този недостатък се компенсира с лихва от житейския опит.
Тя уреждала за него най-пикантни развлечения. Нощем в парковете на Ватикана се появявали млади създания от двата пола, облечени така, както според Библията са били облечени прародителите ни, преди да се случи известната история с ябълката. Инокентий не пренебрегвал тия селски радости и охотно вземал участие в похотливите забавления. Но мислите му били далеч; той не преставал да си спомня за младата Олимпия, може би не дотам опитна и сръчна, но затова пък толкова желана.
От страх да не разсърди опърничавата матрона, папата търпял колкото могъл, но в края на краищата не издържал, пренебрегнал бесния гняв на братовата си жена, шумните скандали и постоянните кавги, които били неизбежни при контакта на двете жени, и отново прибрал Камил и жена му.
За това, което станало след завръщането на Олимпия №2, може да се съчини цяла епична поема. Не минавал ден, в който снахата и свекървата да не вдигнат олелия до бога. Без да се стесняват, те публично се впускали в такива дискусии, които писателите наричат с изящната дума „пердах“. След няколко такива свади целият град научил за неприличните скандали в папското семейство.
Известно време старият папа изцяло се намирал под властта на двете красавици и сляпо се подчинявал ту на едната, ту на другата. Той дори се гордеел за твърдостта, която уж бил проявил, като запазил и двете Олимпии до себе си.
Един ден братовата жена скланяла папата да вземе едно решение, на другия ден по настояване на снахата той вземал диаметрално противоположно решение.
Ние няма да описваме подробно ежедневните битки, които се водели в римския двор, първо, защото методите и на двете съперници в замъгляването на остатъците от разум в главата на първосвещеника били горе-долу еднакви и, второ, защото това описание граничи с порнография.
За нравите, които царели в папския дворец, може да се съди например по това, че папата получавал информация за поведението на любовниците си от собствените им уста: те сами му разказвали похожденията си и тия разкази страшно го забавлявали. Когато трябвало да издействат дадена привилегия за някое свое протеже, и двете прибягвали до най-сигурния аргумент: „Вие не можете да му откажете — ами че той ми е любовник.“ Тъкмо по този начин Олимпия №2 изпросила изгоден пост за един млад кардинал.
Скоро първосвещеникът съвсем заприличал на кон, възседнат от двама ездачи — единият го кара напред, другият назад.
На Олимпия №1 й хрумнало да заздрави позициите си, като вкара в колегията на кардиналите своя любовник Астали. Отначало светият отец бил против това, но щом видял Астали, веднага променил решението си: неговата младост и красотата му веднага разпалили развратното въображение на стария сатир.
Окрилена от своя успех, Олимпия не намирала думи да изрази благодарността си, без да подозира, че лесната победа скоро ще се превърне в горчиво поражение. Като издигнала своя фаворит в кардиналски сан, тя се надявала да намери в него опора в борбата срещу снаха си. Тя още не знаела, че сама си създава най-опасен противник. Още вечерта, когато му представили Астали, папата наредил да настанят младежа във Ватикана, в съседство с неговите интимни апартаменти. До сутринта наместникът на Исус Христос се сдобил с още един фаворит. По случай назначаването на новия кардинал било уредено разкошно тържество с топовни гърмежи, на народа била раздадена милостиня. От този ден нататък Астали започнал да се разпорежда с всичко и многобройните придворни угодници обърнали гръб на двете Олимпии. Папската снаха се утешавала с това, че можела да наблюдава залеза на свекърва си; що се отнася до по-голямата Олимпия, тя не криела гнева и яда си и пуснала в действие всички възможни средства: молбите, сълзите, увещанията — но безполезно: Астали си бил извоювал неограничено влияние върху папата.
Но Олимпия не можела да напусне бойното поле. Надявайки се да стресне папата със заплахата, че ще даде гласност на случката, тя изгорила корабите си и се втурнала в атака. Между предишните любовници се състоял твърде оживен и продължителен разговор, който предаваме накратко.
Олимпия. Значи, вие сте взели решение? И предавате ръководството на църквата на своя фаворит! Размислете, спрете се, не продължавайте да вървите по опасната пътека, по която ви е тласнала пагубната страст към този младеж.
Папата. Аз го обичам! Обожавам го! Оставете ме на мира!
Олимпия. Това ли е последната ви дума?
Папата. Да, това е последната ми дума.
Олимпия. Тогава аз ще ви принудя да го лишите от власт.
Папата. Наистина ли? Любопитен съм да зная на какво разчитате.
Олимпия. Много просто: ще разоблича позорните ви отношения.
Папата. Това ми е съвсем безразлично.
Олимпия. Цялото християнство ще научи за вашите гнусотии.
Папата. Християнството вече знае за тях!
Олимпия. За кръвосмесителната ви връзка с мен и с жената на вашия син.
Папата. Това отдавна не е тайна за никого!
Олимпия. За чудовищните оргии, в които сте затънали заедно с отвратителните си куртизанки и с още по-отвратителните си хлапаци.
Папата. Това ли е всичко?
Олимпия. Всички католици ще ви обърнат гръб. Какъв морален авторитет ще ви остане след подобни разобличения?
Папата. Мила снахо, вие сте безумна. Не ви ли казах вече, че няма да съобщите нищо ново? И в какво толкова се състои моята вина? Аз само следвам примера на предшествениците си. Разберете ме, не се страхувам от вас, но искам да запазя мира в моя дом и затова бъдете така любезна да се махнете още сега. Добър ви път!
Олимпия била вбесена — последният й опит пропаднал. Да бъде толкова години върховна владетелка и да напусне папския дворец! Да отстъпи мястото си на един предател, който в отговор на нейните нежности й откраднал сърцето на папата! Какво унижение, каква катастрофа!
За да не достави на враговете си удоволствието да гледат нейното поражение, Олимпия напуснала двореца тайно и започнала да обмисля план за отмъщение.