Лео Таксил
Свещеният вертеп (45)

Колко опасно е понякога да обичаш императрица…

Лъв VI^[1], приемникът на Йоан X, заемал престола на свети Петър само няколко месеца. През това време не станали никакви скандални произшествия.

Ще споменем само един исторически анекдот, разказан от историка Лиутпранд^[2], Кремонски епископ.

През понтификата на Лъв VI Италия се управлявала от император Беренгар^[3], който горещо обичал съпругата си Вила.

Императрицата имала любовник — един нечувано грозен свещеник: той бил черен като катран, космат като мечка, а в лицето и телосложението приличал на същинско чудовище; на всичко отгоре природата го била надарила с невероятна тъпота. Освен всичките си недостатъци той имал страст към виното и го употребявал твърде неумерено, поради което често бил извънредно груб като всички закоравели пияници. С една дума, не е трудно да си представим какъв е бил този съблазнител!

За да й бъде постоянно под ръка тази привлекателна личност, Вила поверила на отчето възпитанието на дъщерите си. Историята премълчава на какво ги е учил този красавец. Но и така е ясно какво възпитание са получили момичетата.

Една нощ верният възлюбен, за да не събуди дворцовата стража, се промъквал бос към спалнята на императрицата, но ненадейно се спънал и паднал в коридора. Очевидно същата вечер е гаврътнал няколко чаши в повече.

Изплашени от шума, слугите решили, че в царските покои се е промъкнал крадец, и хванали злощастното отче.

Опасявайки се, че престъпната й връзка ще бъде разобличена, за да спаси реномето си, Вила без колебание го обвинила в опит да прелъсти една от дъщерите й.

Свещеникът не сметнал за необходимо да опровергае твърдението на своята възлюбена и дори мислено одобрил находчивостта й; той безропотно последвал стражата, твърдо уверен, че императрицата ще го извади от затвора в най-скоро време.

Но Вила отдавна се била преситила на своя любовник и само чакала удобен случай да се отърве от противното отче. Затова тя помолила да се ускори процесът срещу него и под предлог, че нещастният изрод може да й отмъсти, като оскърби нейното императорско достойнство, наложила при произнасяне на присъдата той да бъде лишен от правото на последна дума и за пълна безопасност да му се запуши устата с парцал.

Съдът постановил да се обезглави престъпникът.

Като се убедил, че нещата вземат трагичен обрат, злочестият любовник вероятно жестоко се е измъчвал от желание да разкаже на съдиите цялата истина за любовните похождения на императрицата. Но било късно. Заповедта на императрицата била изпълнена: дори по пътя към ешафода свещеникът бил лишен от възможността да проговори.

Поуката от анекдота е следната: кралете, които са си извоювали правото да решават съдбините на народите, наистина са напълно достойни за приятелството, с кое тю ги удостояват първосвещениците.