Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Calotte et calotins, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Разни
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,3 (× 9 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
filthy (2012 г.)

Издание:

Лео Таксил. Свещеният вертеп

Второ издание

Преводач: Борис Мисирков

Редактор: Димитър Попиванов

Художник: Петър Добрев

Художествен редактор: Пенчо Мутафчиев

Технически редактори: Станка Милчева и Васил Ставрев

Коректор: Ани Байкушева

Дадена за набор: м. ноември 1980 г.

Подписана за печат: м. април 1981 г.

Излязла от печат: м. май 1981 г.

Печатни коли: 34,50

Издателски коли: 31,72

Формат: 60/84/16

Издателство на Отечествения Фронт — София, 1981 г.

ДП „Тодор Димитров“ — София, 1981 г.

История

  1. — Добавяне

Колко опасно е понякога да обичаш императрица…

Лъв VI[1], приемникът на Йоан X, заемал престола на свети Петър само няколко месеца. През това време не станали никакви скандални произшествия.

Ще споменем само един исторически анекдот, разказан от историка Лиутпранд[2], Кремонски епископ.

През понтификата на Лъв VI Италия се управлявала от император Беренгар[3], който горещо обичал съпругата си Вила.

Императрицата имала любовник — един нечувано грозен свещеник: той бил черен като катран, космат като мечка, а в лицето и телосложението приличал на същинско чудовище; на всичко отгоре природата го била надарила с невероятна тъпота. Освен всичките си недостатъци той имал страст към виното и го употребявал твърде неумерено, поради което често бил извънредно груб като всички закоравели пияници. С една дума, не е трудно да си представим какъв е бил този съблазнител!

За да й бъде постоянно под ръка тази привлекателна личност, Вила поверила на отчето възпитанието на дъщерите си. Историята премълчава на какво ги е учил този красавец. Но и така е ясно какво възпитание са получили момичетата.

Една нощ верният възлюбен, за да не събуди дворцовата стража, се промъквал бос към спалнята на императрицата, но ненадейно се спънал и паднал в коридора. Очевидно същата вечер е гаврътнал няколко чаши в повече.

Изплашени от шума, слугите решили, че в царските покои се е промъкнал крадец, и хванали злощастното отче.

Опасявайки се, че престъпната й връзка ще бъде разобличена, за да спаси реномето си, Вила без колебание го обвинила в опит да прелъсти една от дъщерите й.

Свещеникът не сметнал за необходимо да опровергае твърдението на своята възлюбена и дори мислено одобрил находчивостта й; той безропотно последвал стражата, твърдо уверен, че императрицата ще го извади от затвора в най-скоро време.

Но Вила отдавна се била преситила на своя любовник и само чакала удобен случай да се отърве от противното отче. Затова тя помолила да се ускори процесът срещу него и под предлог, че нещастният изрод може да й отмъсти, като оскърби нейното императорско достойнство, наложила при произнасяне на присъдата той да бъде лишен от правото на последна дума и за пълна безопасност да му се запуши устата с парцал.

Съдът постановил да се обезглави престъпникът.

Като се убедил, че нещата вземат трагичен обрат, злочестият любовник вероятно жестоко се е измъчвал от желание да разкаже на съдиите цялата истина за любовните похождения на императрицата. Но било късно. Заповедта на императрицата била изпълнена: дори по пътя към ешафода свещеникът бил лишен от възможността да проговори.

Поуката от анекдота е следната: кралете, които са си извоювали правото да решават съдбините на народите, наистина са напълно достойни за приятелството, с кое тю ги удостояват първосвещениците.

Бележки

[1] Лъв VI — папа (928 г., май — декември).

[2] Лиутпранд — епископ Кремонски (в Ломбардия), виден средновековен историк (около 920–972 г.), автор на редица съчинения от историко-мемоарен характер. По-известни между тях са „Възмездие“, където се хвърля светлина върху събитията в Европа между 880 и 950 г. и „Книга за деянията на император Отон Велики“, в която се съдържат сведения за историята на Германия, Италия, Византия; за взаимоотношенията между германските императори и папата.

[3] Беренгар II — крал на Италия (950–962 г.).