Лео Таксил
Свещеният вертеп (69)

Чистилището в Сицилия

Бенедикт VIII, който далеч не може да служи като пример за благочестие, все пак решил да обуздае поне малко разпасалото се духовенство. Почетният апостол без съмнение е завиждал на подчинените си и е искал да им отнеме всички любовници… — инак с какво можем да си обясним внезапно пробудената нравственост на негово светейшество?

В 1020 година той свикал в Павия събор и въпреки съпротивата на мнозина прелати наложил приемането на едно постановление, според което духовенството както черното, така и бялото се лишавало от правото да се жени или да има любовници.

По молба на първосвещеника Хенрих II утвърдил този декрет. Нарушителите трябвало да отговорят и пред духовния, и пред углавния съд.

Още тук трябва да отбележим, че след издаването на декрета развратът сред духовенството не намалял; никакви заплахи не помагали и свещениците дори не смятали за необходимо да крият своите похождения. Както и преди указа, хората на църквата публично развратничели и се чувствали в пълна безопасност. Можело ли е изобщо да бъде другояче? Нали за да се осъществи на практика обнародваният указ, би трябвало да се осъди цялото духовенство?

Веднага биха се опразнили всички олтари, а това несъмнено би било крайно неприятно!

Бенедикт VIII умрял в началото на 1024 година. Католическите историци най-сериозно съобщават, че след смъртта си той няколко пъти се явявал на различни лица с молба да го споменават в молитвите си. С какво ли реноме се е ползвал достопочтеният папа, щом дори благочестивите свещенослужители не са го смятали за достоен да влезе направо в рая!

Летописецът Платина твърди, че някакъв прелат видял скелета на светия отец Бенедикт с папски одежди да препуска нанякъде на черен жребец. Епископът го попитал накъде бърза, а в отговор призракът сграбчил епископа, вдигнал го от земята и го пренесъл на място, където имало заровено имане. Бенедикт заповядал на епископа да раздаде всички съкровища на бедните, за да облекчи страданията, които търпи в задгробния свят заради престъпленията си.

Сигиберт^[1] и Петър Дамиани^[2] също твърдят, че веднъж мъртвецът се явил на своя приемник и го помолил да чете молитви за него, за да смекчи пламъка на чистилището, в което той бил хвърлен заради своите злодеяния; за размера на неговите престъпления можем да съдим по това, че папата трябвало да остане в чистилището хиляда години.

Но по комичност всички тези легенди далеч отстъпват на баснята на Винцент от Бове^[3], който живял двеста години след смъртта на Бенедикт VIII и заемал длъжността четец на крал Людовик Свети. Винцент тържествено уверява, че божията присъда на Бенедикт била условна и че един клюнийски монах получил откровение лично от пресветата дева, според което „папа Бенедикт ще бъде освободен от мъките благодарение на молитвите на монасите от манастира в Клюни и благодарение на заслугите на техния абат — свети Одилон“.

Излиза, че богът-отец, когото свещениците описват като страшен съдник, не е чак толкова неумолим. Представете си, че при него се яви затънал в престъпления християнин.

— Как се казваш? — пита го всевишният.

— Бенедикт VIII, праведни съднико.

— Срещу теб има обвинение, че си крал, убивал, прелъстявал и изнасилвал, че си престъпвал всички божи и човешки закони. Какво ще кажеш за свое оправдание?

— Нищо, праведни съднико.

— Отлично! Осъждам те на хиляда години чистилище. Искаш ли да направиш някакво възражение срещу присъдата? Отговаряй! Какво е мнението ти по този въпрос?

— Бих помолил да изтърпя наказанието си на земята, в тази юдол на плача…

— Която ти превърна в бунище ли?

— Господи, всеки прави това, което е по силите му.

— Значи се надяваш да те върна там, където си извършил толкова мръсотии? Никога. Всичко, което мога да направя, е да те осъдя условно. Ако клюнийските монаси започнат да ме молят да спася душата ти, ще получиш пропуск за рая. Но запомни: една молитва, прочетена пред куп за грош, или една жалка литургия за двадесет су няма да ме задоволят. Ти ще получиш пълно освобождение от наказанието си, ако монасите се молят, както трябва: ако денонощно служат молебени, спазват постите и пак се молят.

— С една дума, те трябва да ви умилостивят?

— Точно така. Един съвет от мен: обърни се към светата дева и я помоли да ти стане застъпница. Пречистата дева е милосърдна и аз съм склонен да мисля, че монасите са достатъчно галантни и няма да отхвърлят молбата на една прекрасна дама… какво говоря — на едно младо момиче, понеже майчинството изобщо не е накърнило цветеца на нейната невинност.

Този гротесков диалог в действителност е точен преразказ на тържественото изявление на Винцент от Бове. Това не е дори пародия, а само шарж, който подчертава детайлите, но не ги изопачава. Това показва, че църковните басни, с които свещенослужителите тъпчат вярващите, по същество не са нищо друго освен една грандиозна буфонада.

Според Винцент след появяването на пречистата дева клюнийските монаси удвоили молитвения си плам и издействали освобождаването на Бенедикт VIII.

„И тогава — добавя Винцент — покойният първосвещеник сам се явил в абатството да благодари за своето спасение. Един прекрасен ден, когато монасите се събрали за молитва в храма, Бенедикт VIII се изправил пред тях, съобщил им за излизането си от пламъците на Етна^[4] и описал божествените радости, на които се наслаждава в небесния Ерусалим.“

И така, осъдените на мъки в чистилището излизат от самия кратер и попадат направо в рая! Какви щастливци са жителите на Сицилия: на техния остров се намира самото чистилище, а те вероятно дори не се досещат за своето щастие!