Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Calotte et calotins, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Разни
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,3 (× 9 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
filthy (2012 г.)

Издание:

Лео Таксил. Свещеният вертеп

Второ издание

Преводач: Борис Мисирков

Редактор: Димитър Попиванов

Художник: Петър Добрев

Художествен редактор: Пенчо Мутафчиев

Технически редактори: Станка Милчева и Васил Ставрев

Коректор: Ани Байкушева

Дадена за набор: м. ноември 1980 г.

Подписана за печат: м. април 1981 г.

Излязла от печат: м. май 1981 г.

Печатни коли: 34,50

Издателски коли: 31,72

Формат: 60/84/16

Издателство на Отечествения Фронт — София, 1981 г.

ДП „Тодор Димитров“ — София, 1981 г.

История

  1. — Добавяне

Светият престол и жените

Стигаме до V век.

Анастасий I[1] заместил Сириций. По негово време църквата била завладяна от жените. Светите старци вършели просто невероятни неща, използвайки слабохарактерността на Анастасий.

По онова време християните били разделени на два враждебни лагера, начело на които стояли две куртизанки — госпожа Марцела и госпожа Мелания. Някой си Руфин, свещеник от Аквилея[2] и възлюбен на госпожа Мелания, бил жестоко намразен от госпожа Марцела. Руфин бил виден учен и трудовете му високо се ценели от богословите от онова време. Естествено, уязвеното самолюбие терзаело госпожа Марцела и тя навярно неведнъж си е казвала: „Защо трябва да отстъпя Руфин на своята съперница?“

Измъчваната от завист красавица направила на учения предложение, което било колкото нерелигиозно, толкова и неприлично. Тя заложила на карта всичко, не се спряла пред нищо, но… останала на сухо. Изглежда, тоя Руфин е бил силно привързан към госпожа Мелания. Известно е колко отмъстителна може да бъде една отритната куртизанка. Отритната, Марцела се втурнала при светия отец и разобличила възлюбения на Мелания.

Светата блудница — света, защото по-късно тази куртизанка била провъзгласена за светица — заявила, че Руфин е еретик, тъй като превел едно съчинение на Ориген[3], което само по себе си било вече ерес.

Папата, ако вярваме на летописците, не бил способен да откаже нещо на госпожа Марцела. След като я изслушал, той енергично замахнал с великолепния си тенекиен жезъл, прицелил се добросъвестно и — прас! — стоварил го върху нещастния Руфин. Впрочем, отлъчен от църквата, Руфин продължавал да си живее великолепно.

Цялото произшествие показва само, че и през първите векове клерикалите не са се отличавали с висока нравственост.

По времето на Инокентий I[4] духовенството много забогатяло, като обирало жените, съблазнявани от галантните свещеничета.

Така например една матрона на име Вестина, възлюблена на много свещеници, изразходвала за църквата цялото си имущество. За да угоди на папата, Вестина построила в Рим разкошна базилика[5] (сега черквата на Гервасий и Протасий[6]), богато украсена със златни и сребърни утвари. Така например дарохранителницата на главния олтар, цяла обсипана със скъпоценни камъни, била изработена от масивно злато; над купела за кръщаване се издигал огромен сребърен елен, от който струяла вода; ковчежето, в което се държи маслото, предназначено за изгонване на зли духове, било изсечено от монолитен ахат. Освен това в храма имало тридесет и шест медни свещника, всеки от които тежал сто и шестдесет килограма.

Доходите, които носели имотите на тази черква, достигнали баснословни цифри.

А самата Вестина умряла в мизерия: цялото й имущество било погълнато от църквата.

Бележки

[1] Анастасий I — папа (399–401 г.).

[2] Аквилея — древноримски град близо до северното крайбрежие на Адриатическо море.

[3] Ориген — отец на църквата (185–254 г.), най-плодовитият от всички християнски писатели през III в., автор на многобройни коментари към Стария и Новия завет и на полемични съчинения. Стремял се да сближи християнството с гръцката философия. Бил обвиняван в ерес и подлаган на гонения.

[4] Инокентий I — папа (401–417 г.).

[5] Базилика — християнска черковна сграда с удължена правоъгълна форма, разделена отвътре с редици от колони на няколко части (кораби).

[6] Гервасий и Протасий — християнски мъченици, братя-близнаци, екзекутирани по времето на римския император Нерон (54–68 г.).