Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Calotte et calotins, 1882 (Пълни авторски права)
- Превод от руски
- Борис Мисирков, 1967 (Пълни авторски права)
- Форма
- Разни
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5,3 (× 9 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- filthy (2012 г.)
Издание:
Лео Таксил. Свещеният вертеп
Второ издание
Преводач: Борис Мисирков
Редактор: Димитър Попиванов
Художник: Петър Добрев
Художествен редактор: Пенчо Мутафчиев
Технически редактори: Станка Милчева и Васил Ставрев
Коректор: Ани Байкушева
Дадена за набор: м. ноември 1980 г.
Подписана за печат: м. април 1981 г.
Излязла от печат: м. май 1981 г.
Печатни коли: 34,50
Издателски коли: 31,72
Формат: 60/84/16
Издателство на Отечествения Фронт — София, 1981 г.
ДП „Тодор Димитров“ — София, 1981 г.
История
- — Добавяне
Отмъщението и насладите на първосвещениците
Всеки знае, че боговете са много отмъстителни. Все пак ние смятаме, че папите, макар да са само помощници на боговете, далеч са ги надминали. Те умеят да придават на своята мъст такава изтънченост, пред която обикновените палачи бледнеят. В тази област папите са същински артисти.
След смъртта на Лъв VIII, настъпила една година след възстановяването му, на престола със съгласието на император Отон за папа бил избран Йоан XIII[1].
След като се намерил на престола, той напълно забравил съдбата на предшествениците си. Обзет от безумно славолюбие, той започнал да страда от мания за величие и така се подигравал с всички, от мало до голямо, че скоро настроил срещу себе си цялото население на Рим — от титулуваната аристокрация до последния занаятчия. И бил изгонен от вечния град.
Начело на движението стояли херцог Рофред, префектът на града Петър и старейшините на цеховете.
След като прекарал единадесет месеца в Капуа, Йоан XIII стигнал до извода, че Анибал явно е преувеличил прелестите на това градче[2]. То се знае, животът в Капуа не е толкова приятен, колкото в Латеранския дворец!
Най-сетне лъчът на щастието озарил дългите унили дни на изгнаника: подкупените от него калабрийски бандити издебнали Рофред (който междувременно бил избран от римляните за консул) и скоро съобщил на Йоан, че са си разчистили сметките с него.
Светият отец предвидил, че смъртта на Рофред ще нанесе съдбоносен удар на цялото движение. Лишените от водач римляни чакали със страх и отчаяние идването на Отон.
Трябва да отбележим, че на императора му били омръзнали вечните разпри и безредици в Рим; римляните прекалено често го принуждавали да предприема изморителни походи, а продължителните пътешествия се отразявали твърде зле на нервната му система.
Обхванатите от паника граждани решили, че не им остава нищо друго, освен да върнат Йоан XIII и да го възстановят на престола; освен това те се надявали, че страхът от гнева на императора ще укроти и неговия нрав. Каква наивност! Пуснали в кошарата тигъра, за да пази овцете от вълка, който всеки момент може да връхлети!
За Рождество Христово Отон пристигнал в Рим и посветил целия първи ден на молитви и благочестиви дела. А на другия ден по нареждане на императора дванадесет най-достойни граждани и префектът Петър били предадени на папата.
Светият отец дал воля на яростта си. Като заявил, че смъртта на бесилката е прекалено леко наказание за престъпниците, той подложил тия нещастници на чудовищни изтезания; най-страшни мъчения изтърпял префектът Петър: палачите му отрязали носа и устните, после го вързали за конната статуя на Константин и му намазали лицето с човешки изпражнения. След това го съблекли гол, качили го на едно магаре и му закачили хлопки на главата и краката. В този вид го прекарали по улиците на града, като не преставали да го бият с камшици. На края, целият окървавен, той бил хвърлен в едно страшно подземие!
В неукротимата си ярост този гнусен папа никак не можел да се помири с мисълта, че убитият от неговите наемници Рофред е избягнал мъченията. В края на краищата той си доставил и това удоволствие — заповядал да изровят тялото на Рофред от гроба, да го изтъркалят в калта и да го изхвърлят в помийната яма.