Лео Таксил
Свещеният вертеп (170)

Примка на шията само за една дума…

Цял том може да се напише за зверствата на пресветия отец Пий V. Половин година след като взел в ръцете си юздите на властта, много римляни, обзети от страх, напуснали града. Рим заприличал на гробница. Изплашените кардинали се опитали да внушат на папата, че суровите мерки могат да подронят авторитета на църквата. Вбесеният първосвещеник ги нахокал и те млъкнали. Фанатичният му бяс се усилвал. Той увеличил броя на тайните агенти, настоявал да се арестува без проверка всеки заподозрян. Правете доноси — такава била заповедта, — мъченията ще изтръгнат признание от обвиняемия.

Гнусните агенти на светия отец дословно изпълнявали дадените им инструкции. Те станали господари на града, страшни властници, защото от тях зависел животът или смъртта и на най-почтения човек; само една дума била достатъчна, за да те пратят на бесилката или кладата.

Известният писател Аоний Палеарий^[1] станал тяхна жертва, защото казал, че инквизицията е кинжал, чието острие е насочено към сърцето на всички учени хора. Пий V изпратил агентите си в Милано, където живеел Палеарий, за да го арестуват. От уважение към неговата професия папата го хвърлил в едно от най-мръсните подземия на Ватикана.

По установения ред писателят бил подложен на разпит. Понеже се надявал да запази живота си, ако отрича своята вина, Палеарий изтърпял и най-жестоките изтезания и мъжествено отричал, че е произнесъл фаталните думи. Тогава папата прибягнал до чудовищна хитрост. В една пауза между изтезанията той обещал на нещастния писател, че незабавно ще го пусне на свобода, ако той подпише декларация и с това признае, че „папата има право да убива еретиците, както църквата има право да назначава чиновници за изпълнение присъдите на инквизицията, и върховният първосвещеник има право, със собствената си ръка да унищожава с меч своите врагове“.

Палеарий имал наивността да повярва на Пий V и да подпише документа. Но щом той сложил подписа си, Пий V променил тона и му съобщил, че е подписал собствената си присъда, тъй като е признал, че папата има право да убива еретиците.

Потресен от вероломството на папата и разбирайки, че молбите са безплодни, писателят с презрение казал на негово светейшество всичко, което мислел за коварството, низостта и жестокостта му.

„От какво се оплаквате, братко мой? — лицемерно го попитал един от монасите около папата, докато светият отец се задушавал от ярост и пронизвал с убийствени погледи жертвата си. — Нали вие сам признахте, че негово светейшество има право да убива еретиците.“

Осъденият нямал време да отговори. Папата дал знак, палачите метнали на шията на писателя едно въже, прекарано през окачена на свода макара, тялото на нещастния се замятало в конвулсии и скоро замряло.

Но време за почивка нямало. Трупът на Палеарий бил отвързан и веднага изпратили да доведат нова жертва, която заела мястото на обречения на всевъзможни приспособления за измъчване, през които се минавало преди екзекуцията. Светият отец мразел разтакаването. Освен това потокът от арестувани налагал да се действа бързо, за да не се претъпкват затворите.