Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Calotte et calotins, 1882 (Пълни авторски права)
- Превод от руски
- Борис Мисирков, 1967 (Пълни авторски права)
- Форма
- Разни
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5,3 (× 9 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- filthy (2012 г.)
Издание:
Лео Таксил. Свещеният вертеп
Второ издание
Преводач: Борис Мисирков
Редактор: Димитър Попиванов
Художник: Петър Добрев
Художествен редактор: Пенчо Мутафчиев
Технически редактори: Станка Милчева и Васил Ставрев
Коректор: Ани Байкушева
Дадена за набор: м. ноември 1980 г.
Подписана за печат: м. април 1981 г.
Излязла от печат: м. май 1981 г.
Печатни коли: 34,50
Издателски коли: 31,72
Формат: 60/84/16
Издателство на Отечествения Фронт — София, 1981 г.
ДП „Тодор Димитров“ — София, 1981 г.
История
- — Добавяне
Моралът на първосвещеника
Веднъж българският цар Борис[1], който се покръстил, изпратил при светия отец свои представители с богати дарове. Те трябвало да получат от папата указания по въпроси, засягащи религията[2].
Ето отговора на първосвещеника:
Вие ни съобщавате, че сте покръстили поданиците си въпреки тяхното несъгласие, поради което избухнал бунт, заплашващ вашия живот. Хвала на вас, защото сте укрепили авторитета си, като сте заповядали да избият заблудените овце, отказващи да влязат в кошарата; вие не сте сторили никакъв грях, като сте проявили такава свещена жестокост; напротив, заслужавате похвала, защото сте унищожили враговете, които не са пожелали да влязат в лоното на апостолската църква, и по този начин сте отключили царството небесно за подвластните ви народи. Нека царят не се бои от убийства, ако те могат да държат поданиците му покорни или да ги подчинят на християнската вяра! Бог ще го възнагради за греховете на този свят и във вечния живот.
Кой няма да се потресе, когато чете тези редове! Може дори някой да се усъмни в тяхната достоверност, но колкото и да е печално, цитатите, които посочваме тук, са взети от автентични исторически документи. Освен това, нима изказаните в това писмо мисли представляват изключение? Уви, така е било през цялата история на католицизма.
Ако раят наистина съществува, не е ли по-добре честните хора да си теглят куршума, отколкото случайно или по някаква грешка да се озоват в тая благочестива компания!