Лео Таксил
Свещеният вертеп (158)

Павел III и неговото семейство

Павел III бил един от най-разпътните папи на апостолския трон.

Той държал банда наемни убийци, които изпълнявали кървавите му заповеди. За папата и неговото копеле Пиетро Луиджи Фарнезе специални доставчици насила отвличали или чрез хитрост подмамвали във Ватикана красиви девойки и юноши, които след това били умъртвявани и изхвърляни в Тибър.

В интимен кръг Павел III се хвалел със своя атеизъм. Обикновеният човек може да се гордее, че е стигнал до този извод. А главата на християнския свят само доказвал с това своето лицемерие. Но макар да отричал съществуването на бога, папата сляпо вярвал на астролозите. Преди да вземе каквото и да било, дори и най-незначителното решение, той си изяснявал положението на звездите.

Също като Лъв X, Александър VI, Сикст IV и много други папи, Павел III ревностно се грижел за интересите на своето семейство: той раздавал на роднините си и на незаконните си деца огромни парични суми, обсипвал ги с изключителни привилегии; особена щедрост проявявал (за сметка на народа, разбира се!) към Пиетро Луиджи, своя възлюбен син и фаворит.

Другият му син, шестнадесетгодишният Гвидо, който му бил в същото време и внук (той бил роден от родната дъщеря на папата — Констанция), получил кардиналска шапка. След това той станал любовник на майка си (която същевременно му била сестра).

Папата хранел нежни чувства и към Александър Фарнезе, син на Пиетро Луиджи: щом навършил четиринадесет години, той бил удостоен с титли и духовни звания.

Скандалните назначения на папата предизвикали протест дори от страна на членовете на свещената колегия. Но на кардиналите, които доказвали, че поради възрастта си тези юноши не са в състояние да изпълняват възложените им високи задължения, папата цинично отговарял. „Аз съм достатъчно опитен, за да ги науча на всичко онова, което те още не знаят.“

Повечето назначения се извършвали по указание на Констанция. Тя щедро се отплащала на любовниците си.

Веднъж светият отец не се посъветвал с нея и назначил седмина кардинали, най-младият от които бил над петдесетте. Констанция започнала да се вайка горчиво и да упреква Павел, но той останал глух към нейните упреци и й отговорил: „Този път аз предпочетох интересите на работата пред твоите удоволствия. За мен е важно да разгромя Реформацията, а за тази цел са ми необходими способни и образовани хора.“

Наистина положението на църквата изисквало енергични мерки. Религиозното влияние на лутераните прераснало в политическо. Дори Франциск I започнал да търси съюз с тях, което впрочем не му попречило да преследва жестоко реформаторите в самата Франция.

В борбата срещу протестантите папата не прилагал методите на своя предшественик. Той предпочитал хитростта пред силата. Като се престорил, че гори от желание да постави всички религиозни въпроси на обсъждане от вселенския събор, папата свикал в присъствието на посланиците на различните европейски държави заседание на свещената колегия, на което заявил, че безредиците в християнския свят го огорчават много и затова той възнамерява в най-скоро време да свика събор. Определена била датата на откриването му — 16 октомври 1534 година. Павел III посочил дори кардиналите, натоварени да обмислят предварително въпросите, които трябвало да се обсъдят на събора. На края папата се обърнал към прелатите със строго предупреждение и поискал от тях да поправят поведението си и да престанат да смущават вярващите със своето разпътство.

Всичко това било безсрамна комедия. Чрез този мошенически трик светият отец разчитал да привлече бъдещия събор на своя страна.

Готвейки се за откриването на събора, папата развил бурна дейност: той се опитал да спечели Лутер за римската курия. На реформатора били предложени блестящи длъжности, обаче той останал непреклонен. Папата се разочаровал от кардиналската комисия, в която бил подбрал предани на своята партия хора.

Павел III бил абсолютно сигурен, че докладът на комисията ще разбие аргументите на неговите противници. Но когато обширният доклад бил съставен, вместо да го покажат на първосвещеника, кардиналите го отпечатали и се постарали да го разпространят не само между духовенството, но и сред водачите на протестантската партия. Те разбирали, че ако ръкописът попадне първо в ръцете на светия отец, докладът им никога няма да види бял свят.

Изводите на кардиналите наистина били насочени срещу римската църква. Суровите констатации предизвикали всеобщо учудване: никой не очаквал, че кардиналите открито ще порицаят нравите на католическата църква. Прелатите смело критикували злоупотребите на духовенството, абсолютната власт на папите над човешката съвест, обвинявали първосвещениците, че тълкуват произволно догмите на християнството и че нарушават древните традиции на евангелието. Те се нахвърлили срещу невежеството и покварата на римското духовенство, срещу търговията с индулгенции, срещу фантастичните размери на придворния щат на папата, в който влизали петдесет хиляди души, срещу навика на прелатите да имат хареми от млади монахини, срещу отвратителния обичай на кардиналите да държат в дворците си като пажове красиви момченца и т.н.

Публикуването на доклада вбесило Павел III. Той обсипал кардиналите с обиди и заплахи и им заповядал да прекратят незабавно заседанията на комисията.

Той си платил за тази своя грешка. Реформаторите открили вероломството на папата и отказали да участват в събора.

Негово светейшество все пак решил да свика събор в град Мантуа, но откриването му било отложено от 16 октомври 1534 година за 23 май 1535 година.

През това време в Западна Европа се появил нов реформатор в лицето на Калвин. Римокатолическата църква се сдобила с още един страшен противник освен Лутер.

Когато настъпил денят на събора, херцогът на Мантуа, по внушение на Франциск I, съобщил на папата, че не разрешава да се открият заседанията в неговия град. Никакви увещания не подействали и Павел III се видял принуден да отложи събора за 31 май 1538 година този път във Виченца.

Неуспехите преследвали Павел III. Английският крал се присъединил към решението на германските лутерани и забранил на своите поданици да участват в събора. И Павел III трябвало да отложи откриването на събора за неопределено време. Всички тези удари щели да подкопаят енергията на обезсърчения свети отец, ако не се било случило едно събитие, благодарение на което папата отново могъл да погледне без страх бъдещето на римокатолическата църква.

През печално известната 1534 година Игнатий Лойола^[1] основал орден, който по-късно придобил такава страшна сила и причинил на човечеството толкова злини за прослава на бога — патрона на ордена.