Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Calotte et calotins, 1882 (Пълни авторски права)
- Превод от руски
- Борис Мисирков, 1967 (Пълни авторски права)
- Форма
- Разни
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5,3 (× 9 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- filthy (2012 г.)
Издание:
Лео Таксил. Свещеният вертеп
Второ издание
Преводач: Борис Мисирков
Редактор: Димитър Попиванов
Художник: Петър Добрев
Художествен редактор: Пенчо Мутафчиев
Технически редактори: Станка Милчева и Васил Ставрев
Коректор: Ани Байкушева
Дадена за набор: м. ноември 1980 г.
Подписана за печат: м. април 1981 г.
Излязла от печат: м. май 1981 г.
Печатни коли: 34,50
Издателски коли: 31,72
Формат: 60/84/16
Издателство на Отечествения Фронт — София, 1981 г.
ДП „Тодор Димитров“ — София, 1981 г.
История
- — Добавяне
Какъвто стопанинът — такива слугите му
Естествено е, че щом е гледал през пръсти на развалата сред своите сановници, понякога и самият папа ставал жертва на собствената си снизходителност, по-точно на съучастничеството си…
Двама свещеници организирали покушение срещу папата. За осъществяването на този примамлив проект те си осигурили подкрепата на някои монаси.
Веднъж, когато божият наместник се прибирал в Латеранския дворец, заговорниците нападнали свитата му, смъкнали папата от коня, повлекли го за брадата и му пробили черепа с камъни, след което безжизнен го захвърлили на пътя. След малко убийците се върнали, убедили се, че папата още диша, и го отнесли в църквата на манастира „Св. св. Стефан и Силвестър“. Тук, в самия храм, пред аналоя[1], божите служители пуснали в действие нокти и зъби и се опитали да ослепят папата и да му изтръгнат езика. На края те го хвърлили в подземието.
Но на Лъв III[2] му било писано да живее дълго. Когато след три дена един от заговорниците, на име Еразъм, слязъл в подземието, за да изнесе трупа и да го погребе, папата още бил жив. Тогава пренесли Лъв III е друг манастир, откъдето по-късно един от приближените на папския двор, Албин, успял да го спаси.
Тези събития станали в началото на понтификата на Лъв III. Към края на понтификата си Лъв III могъл да ликвидира своите врагове.
Знае се, че дребните услуги укрепват приятелството. Карл Велики, който бил коронясан за император от светия отец[3] на 25 декември 800 година, на свой ред закрилял папата от многобройните му противници.
След смъртта на Карл Велики те решили да се реваншират за дългото и принудително търпение и отново организирали широк заговор срещу особата на първосвещеника.
Но Лъв III изпреварил събитията. Той арестувал всички заговорници — поне всички, които подозирал; твърде възможно е между тях да е имало и невинни хора, защото светият отец си имал достатъчно грижи, за да събира и доказателства за вината им.
За да се наслади на приятното зрелище, папата заповядал да ги екзекутират пред прозорците на Латеранския дворец. Но екзекуцията не била достатъчна за закъснялото му отмъщение и папата наредил да изгонят жените на заговорниците от Рим, а децата им дал в римските манастири.
Църквата, естествено, не пропуснала да канонизира Лъв III Безспорно тя е сметнала, че папата проявил истинска ангелска доброта, макар и с това, че не е екзекутирал нито жените, нито децата на заговорниците.
Великолепна компания, дявол да го вземе!