Лео Таксил
Свещеният вертеп (164)

Павел IV^[1], приятелят на йезуитите

Марцел II, който сменил Юлий III на апостолския трон, още на другия ден след избирането си показал твърдо намерение да поправи нравите на духовенството. Той заповядал на офицерите и сановниците от римската курия да променят коренно своя начин на живот, като ги предупредил, че не ще търпи никакви скандали и разврат. За да даде пример, той съкратил щата на придворните във Ватикана, изгонил фаворитите, ограничил броя на ястията в менюто си, съкратил времето, определено за трапезата, наредил да продадат златните и сребърните прибори, за да погаси дълговете на светия престол, и изобщо се проявил като крайно доброжелателен и скромен.

Естествено такъв необичаен папа не можел да живее дълго. Кардиналите побързали да поправят допуснатата грешка. Марцел II умрял на 30 април 1555 година, три седмици след избирането си. Едно специално приготвено питие помогнало на свещенослужителите да се избавят от своя притеснител.

Няколко дни след погребението на Марцел за папа бил избран кардинал Джан Пиетро Карафа, който приел името Павел IV. По негово време се възобновили гоненията, екзекуциите и изтезанията. На времето той бил изпратен от Лъв X, в Испания, където заслужил благодарността на крал Фердинанд за неуморното преследване на еретиците, с което помагал да се увеличават приходите на благочестивия монарх: знае се, че една част от имуществото на жертвите на инквизицията отивали в кралската хазна. Последната длъжност на Карафа, преди да стане папа, бил постът велик инквизитор на Рим; възглавявайки чудовищния трибунал, той го наричал могъщ нерв на светия престол.

Щом завършила церемонията на интронизирането, Павел IV си въобразил, че му е възложена мисията да стане велик инквизитор на целия католически свят. Той разширил прерогативите на инквизиторите, разрешил им да прибягват до изтезания, за да откриват съучастниците в престъпленията, и обнародвал була, в която нареждал да се прилагат най-жестоки мерки не само срещу еретиците, но и срещу заподозрените в ерес. Той провъзгласил, че князете, кралете, императорите, епископите, архиепископите и дори кардиналите ще бъдат безмилостно подлагани на изтезания и изгаряни на клада, ако светата инквизиция ги признае за виновни.

Нововъведенията на папата предизвикали бурно възмущение. Само йезуитите възхвалявали папата, който ги отрупал с всевъзможни привилегии и с пари; той харчел огромни суми за строеж на йезуитски училища, подарявал им разкошни вили в околностите на Рим. През целия понтификат той проявявал благосклонност към този отвратителен орден.

Павел IV не бил само жесток, той се отличавал и със своята рязкост, грубост и необузданост въпреки преклонната си възраст. Когато английският посланик, изпратен от Мария Тюдор^[2], дошъл да поздрави новоизбрания първосвещеник и да му изрази предаността си, папата го подложил на унизителна церемония, като го накарал, след като той вече бил целунал пантофа му, да коленичи и да се покае за греховете на Великобритания пред папския престол. А след това, когато научил, че английската кралица се титулува още и кралица на Ирландия, папата започнал да крещи с пяна на устата за наглостта на кралицата, дръзнала да си присвои короната без неговата благословия, и преди смаяният посланик да отвори уста, папата го изгонил от Ватикана.

Понеже били свикнали с мисълта, че религията е преди всичко средство за забогатяване, първосвещениците понякога толкова се забравяли, че публично признавали това.

Когато малодушната кралица на Англия заповядала на посланиците си да не се спират пред никакви унижения, но да издействат инвеститурата на Ирландия, светият отец не се посвенил да обнародва була, с която обявил кралската титла за продан срещу двеста хиляди екю…

Тиранията и жестокостта на папата всеки ден му създавали нови противници. Отмъстителността му била чудовищна: всички граждани, заподозрени във враждебно отношение към него, били застрашени от изгнание, затвор и изправяне пред съда на инквизицията. Процедурата на инквизиторския трибунал била проста и съдиите действали експедитивно. След лицемерен разпит — понеже тия трибунали имали предназначението да дават само известна привидна законност на предварително замислените убийства — виновниците на място били подлагани на най-различни изтезания и изпращани на кладата…

Когато негово светейшество предал богу дух, римският народ въстанал срещу свещениците, които усърдно помагали на Павел IV да изпълнява инквизиторските си задължения.

Тиранинът умря! Смърт на неговите съратници!

Римляните освободили затворите, опожарили двореца, в който инквизиторите измъчвали жертвите си. Те не отнели нито един живот, не извършили нито едно насилие или престъпление. Римляните организирали демонстрация със запалени факли пред манастира на доминиканците, а след това разрушили статуите и гербовите щитове на покойния папа. Те дори не изпълнили намерението си — да повлекат трупа на Павел IV по улиците на Рим и да го изхвърлят на градското сметище.

Жалко, останките на този бандит заслужавали такова погребение!