Лео Таксил
Свещеният вертеп (18)

Убиец, крадец, мошеник и предател

Всички тия епитети и много други в същия дух може смело да се прикачат на Григорий IV^[1].

Този папа заемал светия престол шестнадесет години и извършил повече подлости от половин дузина изпечени негодници.

Ще изброим само най-важните му „подвизи“.

По думите на Папеброк^[2] Григорий IV бил подозиран в убийство на своя предшественик. Трябва да отбележим, че почтеният Папеброк в никакъв случай не може да бъде причислен към враговете на светия престол: този белгийски йезуит, роден в 1628 година, завършил голяма част от „Acta sanctorum“ („Жития на светците“), започнати от Боланд^[3].

„Римляните — казва историкът — от страх да не си навлекат гнева на френския крал Людовик Благочестиви не се съгласявали с избирането на Григорий и изпратили при него делегация с молба да определи представители, които да проверят законно ли е протекъл изборът на новия папа. Когато френските пратеници пристигнали в свещения град, Григорий ги обсипал с подаръци и получил с благослов тиарата. Но след известно време кралят се възмутил от поведението на първосвещеника и му написал гневно писмо, в което заплашвал Григорий, че ще му отнеме сана, и намеквал за избирането му, постигнато с интриги и насилие; освен това кралят твърде сурово му предложил да прекрати незабавно всякакви любовни похождения и оргии и коренно да промени целия си начин на живот, за да изкупи своето минало.“

Григорий не се скъпил на обещания, но не преглътнал обидата и се заклел да отмъсти на Людовик Благочестиви.

И той наистина удържал на клетвата си.

Скоро след това кралят наредил на свои пратеници да проверят най-безпристрастно жалбата на абата на обителта „Св. Мария“. Абатът обвинявал предшествениците на Григорий IV — Адриан и Лъв — в присвояването на пет големи имения. След като разгледали случая, представителите на края постановили римският двор да върне незаконно присвоената земя.

Присъдата, чиято справедливост била неоспорима, разярила Григорий. Той започнал да действа и скоро сполучил да насъска синовете на Людовик Благочестиви срещу баща им. А когато Лотар открито се опълчил срещу Людовик, папата незабавно пристигнал във Франция, за да подкрепи принца.

Следвайки евангелските завети, той като истински миротворец пристигнал в лагера на Людовик под претекст да го склони да се помири със синовете си. Той се възползвал от прекалената доверчивост на краля и не си губел времето. Папата изучавал разположението на неговите войски, подстрекавал пълководците му към измяна, като прибягвал до обещания и заплахи.

Още същата нощ, когато Григорий напуснал лагера, войниците преминали на страната на Лотар и Людовик, обзет от отчаяние, смазан от чудовищната измяна, се предал.

Но Григорий не се задоволил с това: неговата жажда за мъст пламнала още по-силно, когато научил, че при срещите си с Людовик неговите синове още му оказват някаква почит.

Папата настоял синовете да обявят Людовик за пленник и го лишат от кралската титла. Облекли краля във власеница и го принудили пред многолюдна тълпа да се покае открито за всички престъпления, които бил извършил спрямо своите синове. След това Лотар заточил баща си в манастир и се възкачил на неговия престол.

След като организирал и осветил заграбването на властта, Григорий триумфално се завърнал в Италия. Но след известно време поданиците, възмутени от поведението на Лотар, въстанали срещу него и върнали Людовик на трона.

Сега пък старият крал поискал да си отмъсти на първосвещеника. Няма как, трябва да се съгласим, че желанието му е било съвсем обяснимо. За съжаление, вместо лично да отиде в Рим и да се разправи със страхливия мошеник, Людовик наивно изпратил свои представители, на които възложил да проучат дали Григорий е участвал в заговора на неговите синове.

Светият отец, естествено, изрекъл куп клетви и отрекъл своята намеса в тази работа.

По дяволите! Неговите клетви не стрували пукната пара, както и клетвите на колегите му!

Григорий се заклел пред светото евангелие в своите добри намерения, уверявал Людовик в предаността си, предлагал му услугите си срещу неговите синове, които наричал бунтовници, обсипал пратениците с подаръци.

Дребните подаръци затвърдяват приятелството!

Людовик Благочестиви — между другото, той наистина оправдавал прозвището си — имал слабостта да прости всичко и на синовете си, и на папата. По-късно той стигнал в милосърдието си дотам, че обещал дори да помогне на светия престол против Лотар, когато Лотар, възмутен от новото предателство на папата, заповядал на своите офицери да се разправят жестоко със служителите на католическата църква и със самия папа.

Не след дълго Григорий умрял. Иначе той несъмнено би проявил прекомерната си добрина към френския монах, след като му разиграе някой нов долен фарс.

Ето на какви мошеници духовенството кара безропотните овци да се кланят. А папа Пий IX разпространява декрет за непогрешимостта на папата!

Дори само дотук нашият списък е достатъчен, за да се създаде чудесен музей на всички пороци!