Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Calotte et calotins, 1882 (Пълни авторски права)
- Превод от руски
- Борис Мисирков, 1967 (Пълни авторски права)
- Форма
- Разни
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5,3 (× 9 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- filthy (2012 г.)
Издание:
Лео Таксил. Свещеният вертеп
Второ издание
Преводач: Борис Мисирков
Редактор: Димитър Попиванов
Художник: Петър Добрев
Художествен редактор: Пенчо Мутафчиев
Технически редактори: Станка Милчева и Васил Ставрев
Коректор: Ани Байкушева
Дадена за набор: м. ноември 1980 г.
Подписана за печат: м. април 1981 г.
Излязла от печат: м. май 1981 г.
Печатни коли: 34,50
Издателски коли: 31,72
Формат: 60/84/16
Издателство на Отечествения Фронт — София, 1981 г.
ДП „Тодор Димитров“ — София, 1981 г.
История
- — Добавяне
Кончината на светия отец
Йезуитите обещали на папата, че ще му помогнат да подчини Франция. Но щом се почувствали господари в кралството, те, както често се случва, забравили обещанията си и възобновили разприте си с доминиканците. Те уведомили Климент, че ще продължат да му бъдат покорни, ако той ги защити и канонизира Игнатий Лойола.
Негово светейшество се заинатил и не само че не се съобразил с техните искания, но застанал открито на страната на последователите на свети Доминик и дори канонизирал покойния Шарл Бароме, един от ръководителите на доминиканския орден и гнусен съдия на светата инквизиция.
Колкото до нас, ние смятаме, че Лойола и Бароме са от един дол дренки, и не възразяваме срещу канонизирането и на двамата негодници.
Йезуитите, съобщава историкът, не искали да се помирят с тази обида и се нахвърлили върху съветника на папата кардинал Алдобрандини. Един от тях решил да го отрови и на няколко пъти се опитвал да се промъкне в неговата кухня. Настойчивостта на йезуита била подозрителна. Двама агенти го хванали, но йезуитът бил як момък, успял да им се изскубне и се скрил в двореца на кардинал Фарнезе, покровителя на учениците на Игнатий.
Римският префект отишъл в двореца на Фарнезе и настоял да му предадат йезуита. Но кардиналът оказал въоръжена съпротива и принудил префекта да си отиде. Съпротивата траяла няколко дена.
Когато негово светейшество решил да изпрати на помощ своите войски, Фарнезе и привържениците му се измъкнали през задния вход на двореца и се укрили в неговия великолепен замък, близо до Рим.
Разгневеният свети отец заявил, че ще разтури ордена, и съобщил на кардинал Фарнезе, че „го лишава от правото да управлява имотите на своите деди, тъй като е недостоен за тях“.
Но кардиналът нямал никакво намерение да се съобразява с това решение и продължил да си стои в замъка. Тогава брат му паднал в краката на Климент VIII с молба да помилва Фарнезе. Климент се престорил, че е съгласен да прости на бунтовника, и му позволил да се завърне във вечния град. Фарнезе имал непредпазливостта да се възползва от това разрешение; но още щом влязъл в Рим, той бил заловен и изпратен под сигурен конвой в замъка Сант Анджело.
Изглежда Фарнезе е бил крайно наивен, щом като е повярвал на честната, или по-точно нечестната дума на папата.
Но синовете на Лойола скоро отмъстили за своя храбър покровител и отровили папата.
Така завършил дните си вероломният и престъпен Климент VIII, последният папа от XVI век.