Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Calotte et calotins, 1882 (Пълни авторски права)
- Превод от руски
- Борис Мисирков, 1967 (Пълни авторски права)
- Форма
- Разни
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5,3 (× 9 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- filthy (2012 г.)
Издание:
Лео Таксил. Свещеният вертеп
Второ издание
Преводач: Борис Мисирков
Редактор: Димитър Попиванов
Художник: Петър Добрев
Художествен редактор: Пенчо Мутафчиев
Технически редактори: Станка Милчева и Васил Ставрев
Коректор: Ани Байкушева
Дадена за набор: м. ноември 1980 г.
Подписана за печат: м. април 1981 г.
Излязла от печат: м. май 1981 г.
Печатни коли: 34,50
Издателски коли: 31,72
Формат: 60/84/16
Издателство на Отечествения Фронт — София, 1981 г.
ДП „Тодор Димитров“ — София, 1981 г.
История
- — Добавяне
Изтребване на скакалците
В Алжир, където скакалците причиняват страшни опустошения, се прилагат много начини за спасяване на реколтата. Най-често там разстилат по земята дълги платнища и по такъв начин ловят страшните паразити.
Римляните изобретили по-добър начин.
В 885 година скакалците се прехвърлили от Алжир в Италия и нападнали житата, лозята и градините на гражданите; населението било заплашено от глад.
Адриан III по това време бил на смъртно легло. Трябвало да се избере нов папа.
— Да изберем свещеника Стефан[1]! — викали в един глас и духовниците, и сановниците, и простият народ. — Само той ще ни спаси от скакалците.
Стефан VI бил избран, въпреки че самият той възразявал — дали защото нямал големи претенции или пък гледал с недоверие на бъдещето си: по онова време светите отци не се задържали дълго на престола! Бандитската шайка, която ги заобикаляла, не страдала много от угризения на съвестта и за най-малката изгода спокойно можела да сипе мишеморка в супата на Христовия наместник!
Не се знае от какви подбуди, се е ръководил Стефан, но той категорично отказвал да наложи на главата си неудобната шапка, наречена тиара; затова почти насила го измъкнали от уютното му жилище и триумфално го понесли към Латеранския дворец.
По време на тържествената процесия небесата внезапно се продънили, рукнал пороен дъжд и всички се измокрили до кости, включително и скакалците…
Как да не се развикат поповете, че е станало чудо?!
Но през следващите дни настъпила горещина, след нея суша и скакалците отново се развилнели.
Чудото се провалило!
Светият отец се измъчвал, че не е оправдал доверието на избирателите си, и наредил да раздадат на земеделците светена вода, за да се поръсят нивите и лозята: все пак трябвало да се води някаква борба с ужасните паразити!
Някои летописци разказват, че светената вода наистина помогнала… Твърде възможно е тези лакоми същества да са умирали от… смях!
Нека се спрем мимоходом на разочарованието, което преживял Стефан VI няколко дена след посвещаването си.
Той поканил епископите, представителите на кралете и висшите сановници да влязат заедно с него в Латеранския дворец, за да освидетелстват състоянието на папското жилище, чийто господар ставал той.
Стефан VI, естествено, разчитал да намери в двореца несметни богатства: всеки знаел, че неговите предшественици искали богати дарове и за най-дребната услуга — такъв им бил обичаят и ние неведнъж споменавахме за него.
Уви! Празни илюзии! Съкровищницата на Латеранския дворец била съвсем празна.
Празни се оказали килерите, зимниците и хамбарите.
Що се отнася до мебелировката, тя изобщо липсвала. Папите били превърнали абсолютно всичко в злато и изплюскали цялото свещено имущество. Не се намерили дори достатъчно прибори за трапезата на горкия Стефан.
Здравата си пирували неговите предшественици! Това се казва апетит.