Лео Таксил
Свещеният вертеп (50)

Целта оправдава средствата

Целта, т.е. светият престол, била отнета на Йоан. А средствата? Сега ще се запознаем с тях.

След свалянето на Йоан народът с неописуем ентусиазъм приветствал римския свещеник Лъв^[1].

Когато новият папа Лъв се възкачил на престола, редът бил възстановен и Отон сметнал за възможно да разквартирува своята армия за зимата, като си остави само един малък отряд телохранители.

Скоро императорът разбрал, че е направил груба грешка. Щом армията напуснала Рим, в града започнали вълнения. Свещениците, които молели императора за помощ, първи въстанали срещу Отон. Йоан XII, който дотогава не се обаждал, внезапно излязъл на арената и започнал да действа. Негови агенти разпространявали из града възвания, в които сваленият папа обвинявал свикания от Отон събор в нарушение на всички божи и човешки закони, защото само господ бог имал правото да съди папата. Като наричал своя приемник антипапа, а императора — тиранин и езичник, той анатемосал и двамата заедно с всички епископи, кардинали, свещеници и благородници, които се обявили срещу него. Той „Йоан XII, истинският първосвещеник, получил трона по всички правила на църквата, опрощава греховете и от името на свети Петър с връчената му от самото небе власт приканва вярващите с всички възможни средства, с желязо или отрова, да се борят против неговите врагове“. И заповядва римляните незабавно да обсадят двореца на Отон и да го убият, защото такава е волята господня.

Лесно можем да си представим как е подействало неговото възвание на суеверния и фанатичен народ. В края на краищата е помощта на обещания и подкупи той скалъпил доста значителна партия.

Свещениците, които доскоро осъждали Йоан, станали негови пламенни съюзници. На 2 януари 964 година, под съпровода на римските камбани, тълпа духовници и всякакви тъмни личности се насочила към двореца на Отон.

Очевидно мъжеството не било основното качество на тези импровизирани воини. Те марширували и крещели с цяло гърло, както правят страхливците, когато искат да сподавят страха си.

Твърде примитивно средство, за да обезоръжи врага.

Отон отдалеч чул крясъците им и тръгнал начело на своите телохранители срещу тях.

Още след първия изстрел свещениците били обхванати от панически ужас. В настъпилата суматоха те един през друг се разбягали, като оставили беззащитни побеснелите войници.

На другия ден Отон съобщил, че е готов да прости на бунтовниците, при условие, че му предадат сто заложници и отново положат клетва за вярност.

Дали му заложници. Заклели се. Наистина в същото време те се заклели да нарушат клетвата си при пръв удобен случай, като потвърдили по този начин известния принцип: обетът винаги може да се престъпи.