Лео Таксил
Свещеният вертеп (6)

Междуособици сред папите

Стигаме до момента, когато папството утвърждава господството си над християнската църква^[1].

Как кипят страстите на съперниците! Какви стонове и вопли! Още докато е жив папата, епископите вече кроят интриги и търсят евентуални приемници.

Шестдесетият папа, Силверий^[2], свален от епископ Вигилий^[3], бил заточен на пустинния остров Палмария^[4], където издържал девет дена без храна. В края на краищата монасите, които го надзиравали, не изчакали да умре и го удушили.

Вигилий, шестдесет и първият папа, бил известен като содомит^[5]. Освен всичко останало, той убил е жезъла си едно нещастно момченце, което посмяло да му окаже съпротива. Това убийство довело до бунт. Въстаналият народ измъкнал папата от неговия дворец и го влачил, вързан с въже по улиците на Рим, като го подложил на публично бичуване.

Животът на Вигилий е низ от най-тежки престъпления; по времето на този алчен мошеник, развратник и убиец, духовенството се отдало на безкрайни оргии, манастирите се превърнали в публични домове.

Вигилий бил отровен от приемника си — епископ Пелагий^[6]. По времето на Пелагий един източен епископ бил уличен в кръвосмешение.

При Йоан III^[7], шестдесет и третия папа, двама френски прелати били осъдени за насилия и убийства. Разгневен от това, че присъдата била произнесена от светски съд — самият факт представлявал посегателство срещу властта на църквата, — Йоан заповядал да се възстанови званието на осъдените. По настояване на папата прелатите получили като награда за изключително тежките си престъпления две епархии.

По времето на Пелагий II^[8] Григорий, епископ Антиохийски, бил обвинен в кръвосмешение с родната си сестра. Папата повикал Григорий в Рим, като забранил делото му да се гледа от светски съд. Вместо да изслуша показанията на свидетелите, негово светейшество поискал от Григорий да се закълне, че не е извършил престъплението. Естествено, прелатът се заклел пред светото евангелие, всемогъщия бог и светите апостоли, че е невинен като младенец.

Тогава наместникът на Христос на земята произнесъл следното решение:

Избраният от нас божи служител е един от ръководителите на нашето паство и дори само поради духовното си звание не е способен да даде лъжлива клетва. Той се закле, че е невинен. Следователно обвинителите са го наклеветили. Нека те отговарят за деянието си. Ние трябва да ги накажем!

И наистина, свидетелите по този процес, на които не позволили дори да си отворят устата, били осъдени на изгнание, след като предварително ги били с камшици и влачили по улиците.

Пелагий II обнародвал прословутата була, в която съветвал епископите да не убиват децата на своите любовници, а да ги дават в манастир, за да станат по-късно свещеници.

Той умрял от венерическа болест, която хванал в един от римските публични домове.