Лео Таксил
Свещеният вертеп (61)

Посмъртно отмъщение

Излишно е да казваме, че римляните нямали никакво намерение да обявяват траур по случай смъртта на Бонифаций VII.

Той умрял скоропостижно. Дали смъртта му е била последица от апоплектичен удар, както твърдят мнозина летописци? Твърде възможно е: неговият начин на живот напълно предразполагал към подобна смърт, ако си спомним за неговото чревоугодие и за непрекъснатите му оргии с жени; впрочем той намирал голямо удоволствие и във връзките си с мъже. Но други авторитетно заявяват, че римляните се отървали от папата с помощта на силна отрова.

С положителност се знае едно: всеобщото ликуване нямало край. Когато научили, че омразният злодей вече не е между живите, и хората от народа, и знатните благородници се стълпили около черквата „Св. Петър“. Те измъкнали трупа на първосвещеника от ковчега и го били безмилостно, а след това свалили савана от обезобразения покойник и го влачили по улиците до площада Марк Аврелий^[1]. Там го обесили за краката и го превърнали в мишена за оплюване.

На другия ден се готвели да му уредят достойно погребение като хвърлят чудовището в помийната яма, но неколцина свещеници, за да спасят от позор главата на християнската църква, през нощта откраднали трупа и набързо го погребали извън града.