Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Calotte et calotins, 1882 (Пълни авторски права)
- Превод от руски
- Борис Мисирков, 1967 (Пълни авторски права)
- Форма
- Разни
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5,3 (× 9 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- filthy (2012 г.)
Издание:
Лео Таксил. Свещеният вертеп
Второ издание
Преводач: Борис Мисирков
Редактор: Димитър Попиванов
Художник: Петър Добрев
Художествен редактор: Пенчо Мутафчиев
Технически редактори: Станка Милчева и Васил Ставрев
Коректор: Ани Байкушева
Дадена за набор: м. ноември 1980 г.
Подписана за печат: м. април 1981 г.
Излязла от печат: м. май 1981 г.
Печатни коли: 34,50
Издателски коли: 31,72
Формат: 60/84/16
Издателство на Отечествения Фронт — София, 1981 г.
ДП „Тодор Димитров“ — София, 1981 г.
История
- — Добавяне
Нови подвизи на Бонифаций
Докато Отон и Бенедикт се забавлявали според силите и способностите си, Бонифаций, който се стремял към власт и богатство, привличал чрез подаръци и обещания съучастници и усърдно събирал войска.
Бихме оскърбили паметта на този негодник, ако си помислим, че той поне за миг е смятал да изпълни обещанията си. Бонифаций дори си изработил специална теория по какъв начин да се освободи по-късно от своите кредитори.
Отон се убедил, че приятелят му Бенедикт напълно се е успокоил след дивото клане на връх Рождество и се заел да попълва армията си както в Рим, така и в околностите му. Гърците се съюзили със сарацините и отново нападнали Калабрия. Отон незабавно тръгнал срещу тях. Но още при първото сблъскване италианците побягнали. Битката се водела на морския бряг. Отон, който скочил на един шлеп, случайно намиращ се наблизо, бил ранен. Стрелата се оказала отровна и след няколко месеца той починал.
Тази стрела била хвърлена не от друг, а от… Бонифаций, който не сметнал за недостойно да се сражава в редовете на неверниците.
Бенедикт не живял дълго след покровителя си и поразен от същата ръка, умрял през юли 983 година.
„Франконе, тоя път престолът на наместника няма да ти избяга“ — казвал си Бонифаций.
Уви, и тоя път той не познал. Папа станал епископът на Павия[1], който се възкачил на престола под името Йоан XIV.
Но Бонифаций не му позволил да се заседи на престола. Без да се спира пред нищо, той пуснал в действие остатъците от своите съкровища. Подкупвайки всякакви тъмни личности, той бързо събрал многобройна войска и станал пълновластен господар на Латеранския дворец, като предварително арестувал Йоан XIV.
Бонифаций заточил съперника си в подземието на замъка Сант Анджело, а след четири месеца го осъдил на гладна смърт.
За да сплаши привържениците на Йоан (ако се намерели такива), Бонифаций вързал трупа на жертвата си, облечен в тържествени одежди, за подвижния мост на дворцовата крепост.
Това било напълно излишно и можело само да навреди на Бонифаций, защото, по думите на историка Платина, загиналият от гладна смърт папа веднага спечелил състраданието и симпатиите на народа.
Щом тронът се оказал вакантен, Бонифаций се провъзгласил за папа. Той знаел какви чувства изпитват римляните към него, не си правел никакви илюзии и разбирал, че само с най-жестоки репресии и терор ще може да се задържи на власт.
В продължение на цяла година кръвта не засъхвала по улиците на града. Бонифаций не прощавал нито на врагове, нито на приятели — в неговите очи всички били врагове. Нещо повече, той особено мразел собствените си привърженици, защото не можел да забрави колко пари бил пръснал по тях.
Ужас и отчаяние царели в Рим. Всички били заплашени от еднаква участ; хората от всички съсловия всеки ден се питали не е ли ударил последният им час. Освен с обикновени палачи, така да се каже законни убийци, Бонифаций разполагал с шайка наемници, които без съд премахвали набелязаните жертви.
А самият Бонифаций? С какво ли се е занимавал той, докато траело това непрекъснато клане? Той се забавлявал! Воплите на жертвите се заглушавали от неприличните и безсрамни песни на неговите куртизанки и фаворити, с които той безчинствал в покоите си.
Единадесет месеца след възкачването си на апостолския трон Бонифаций предал богу своята праведна душа и сонм ангели протръбили възнесението на непогрешимия наместник на небесата!