Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Calotte et calotins, 1882 (Пълни авторски права)
- Превод от руски
- Борис Мисирков, 1967 (Пълни авторски права)
- Форма
- Разни
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5,3 (× 9 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- filthy (2012 г.)
Издание:
Лео Таксил. Свещеният вертеп
Второ издание
Преводач: Борис Мисирков
Редактор: Димитър Попиванов
Художник: Петър Добрев
Художествен редактор: Пенчо Мутафчиев
Технически редактори: Станка Милчева и Васил Ставрев
Коректор: Ани Байкушева
Дадена за набор: м. ноември 1980 г.
Подписана за печат: м. април 1981 г.
Излязла от печат: м. май 1981 г.
Печатни коли: 34,50
Издателски коли: 31,72
Формат: 60/84/16
Издателство на Отечествения Фронт — София, 1981 г.
ДП „Тодор Димитров“ — София, 1981 г.
История
- — Добавяне
Йоан XXII[1]
След смъртта на Климент V апостолският престол две години останал вакантен. През това междуцарствие духовниците безнаказано ограбвали гражданите, а инквизиторите преследвали еретиците. Те били особено жестоки със сектата на лолардите[2], които проповядвали, че Луцифер и разбунтувалите се ангели били изгонени от царството небесно, защото поискали от деспота бог свобода и равенство. Лолардите твърдели освен това, че Архангел Михаил и неговата свита — защитниците на тиранията — ще бъдат низвергнати, а хората, които се подчиняват на царете, осъдени навеки.
Най-сетне френският крал Филип V[3] решил да сложи ред в свещената колегия. За да ликвидира междуцарствието, той измислил следния трик. Кралят извикал в Лион всички кардинали поотделно и им обещавал тиарата, но ги молел да пазят всичко в тайна. Никой не подозрял капана. В уречения ден всички се събрали в манастира, където ги очаквал кралят. И тогава Филип заявил, че няма да ги пусне, докато не изберат приемник на Климент V. После ги заключил и ги поверил на сигурна стража. След като изкарали цял месец на хляб и вода в съответствие с постановлението на папа Григорий IX, кардиналите капитулирали и избрали за папа Йоан XXII.
С яростта на неук и тъп човек Йоан XXII преследвал учените, понеже смятал новите открития във физиката, химията и астрономията за лукавщини на дявола. По онова време доста хора на науката, попаднали в затворите на инквизицията, били изтезавани до смърт и изгорени. Ще цитираме откъс от едно послание на Йоан XXII, показващо колко глупави обвинения предявявала църквата към мъжествените хора, които тласкали човечеството напред. „Научихме се — пишел папата, — че Жан Даман, лекарят Жан от Лимож, Жак Барбансон и някои други се занимават с магия: те си служат с вълшебни огледала и магически предмети, рисуват кабалистични знаци, викат духовете на мрака и погубват хора със силата на своите заклинания, натикват демоните в бутилки, хвърлят ги в кипяща вода и по този начин ги принуждават да им откриват бъдещето; те твърдят, че били способни да скъсят и продължат битието; освен това те организират заговори против нас и се опитват с помощта на магия и заклинания да ни лишат от живота и от тиарата. Затова повеляваме: постъпвайте с тях като с еретиците. Предайте ги в ръцете на инквизиторите — нека мъченията изтръгнат от тях признания, а после ги изгорете.“
За да попълни опразнената си хазна, Йоан XXII унищожил ордена на фратичелите[4], който бил утвърден от Целестин V. Позовавайки се на това, че Бонифаций VIII анулирал разпоредбите на Целестин, Йоан обявил монасите за еретици и си поделил с инквизиторите имуществото на този орден.
Когато францисканците се разцепили, той постъпил с тях по същия начин, като изпратил отцепниците на кладата. Тогава магистърът на ордена обнародвал остър протест, като заявил, че папата повече от всеки друг заслужава да бъде изгорен на кладата. Непокорните монаси изпратили оплакване до германския крал Людовик Баварски[5] с молба да сложи край на жестокостите на папата. Ето един откъс от този документ:
Кралю, от много години вече на трона на църквата седи престъпник, който дръзва в името на Христа да доказва правото си безнаказано да извършва всякакви престъпления, да ограбва кралете и народите, да умъртвява с нечувани изтезания мъжествените хора, отхвърлящи дръзките му претенции за непогрешимост. От името на нашите братя ние ви умоляваме, кралю, да положите всички усилия, за да съкрушите този страшен теократичен деспотизъм, който позори човечеството. Недейте чака содомитите и престъпниците да оковат народите и да погубят с покварата си здравата същност на трудолюбивите народи. Свалете папата, кралю, за да видим края на този позор!
На писмото на Людовик Баварски папата отговорил с отлъчване. Тогава кралят тръгнал с армията си към стените на вечния град и след ожесточена битка, в която и двете страни дали много жертви, Рим бил превзет. Населението посрещнало Людовик като освободител и настоявало за свалянето на Йоан. Кралят и този път се опитал да действува по мирен път, но Йоан XXII му отговорил с нова анатема. Тогава Людовик Баварски се убедил, че грохналият папа е изпаднал в маразъм, свикал голям събор, пред който един монах прочел дългия списък на извършените от светия отец престъпления, и предложил да се изкажат защитниците на папата. Тъй като никой не се обадил, Людовик сметнал, че има право да свали оногова, „който се нарече Йоан, но всъщност е само един нечестивец и еретик с ненаситна жажда за богатство“. След това Людовик връчил мантията, тиарата и пастирския пръстен на един обикновен монах, който приел името Николай V[6].
По такъв начин църквата отново се сдобила с двама папи. Докато единият от тях напразно се опитвал да заздрави нравите на духовенството, другият си седял във великолепния Авиньонски дворец, игнорирал постановлението на събора и продължавал да трупа пари. Отначало Николай V водел скромен живот, защото се стремял да даде личен пример на своите кардинали и монаси. Но обстоятелствата го принудили да продължи финансовата политика на своите предшественици: той започнал да продава бенефиции, църковни санове и привилегии. Но тъй като авиньонският папа постъпвал по същия начин, за всяка вакантна епископска катедра се явявали по двама претенденти. Лесно можем да си представим какви побоища и битки са се водили!
Агентите на Йоан XXII не скъпели златото и в края на краищата събрали в Рим отряд въоръжени наемници, които хвърлили в паника всички привърженици на Николай V. След това Йоан XXII обнародвал манифест, в който провъзгласил краля за еретик и го лишил от германския престол. Николай V бил принуден да избяга от Рим.
Ето един откъс от неговото послание до Йоан XXII, в което той му съобщава за отричането си от тиарата:
Аз чух как ви обвиняваха в ерес, симония, убийства и най-различни други престъпления. Въз основа на това ви смятах за най-недостойния от всички папи. По-късно разбрах, че никой не е по-достоен от вас за папския сан. Ето защо се отказвам от тиарата и съм готов тържествено да се отрека във ваше присъствие на всяко място, което благоволите да ми посочите.
Йоан XXII благодарил на Николай за посланието, с което той се покаял, и поканил клетия антипапа при себе си. Но щом доверчивият Николай пристигнал в Авиньон, агентите на увенчания с тиара негодник го натикали в едно подземие, където той трябвало да лежи повече от три години. Една заран тъмничарят, който носел на затворника хляб и вода, намерил вратата на килията му отворена. Николай V бил мъртъв: Йоан XXII заповядал да го удушат през нощта.