Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Calotte et calotins, 1882 (Пълни авторски права)
- Превод от руски
- Борис Мисирков, 1967 (Пълни авторски права)
- Форма
- Разни
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5,3 (× 9 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- filthy (2012 г.)
Издание:
Лео Таксил. Свещеният вертеп
Второ издание
Преводач: Борис Мисирков
Редактор: Димитър Попиванов
Художник: Петър Добрев
Художествен редактор: Пенчо Мутафчиев
Технически редактори: Станка Милчева и Васил Ставрев
Коректор: Ани Байкушева
Дадена за набор: м. ноември 1980 г.
Подписана за печат: м. април 1981 г.
Излязла от печат: м. май 1981 г.
Печатни коли: 34,50
Издателски коли: 31,72
Формат: 60/84/16
Издателство на Отечествения Фронт — София, 1981 г.
ДП „Тодор Димитров“ — София, 1981 г.
История
- — Добавяне
Обожествяване на икони
И все пак Евгений II бил добряк; можем да го упрекнем само в това, че и той, за да заздрави финансите си, по примера на Пасхалий I се втурнал в спекулации. Напълно допускаме да е бил набожен човек, защото ако вярваме на многобройните автори от онова време, той бил кръгъл невежа.
В онази епоха култът към иконите достигнал такъв разцвет, че Людовик Благочестиви заедно с някои френски епископи настоял пред папата да свика събор с надеждата поне малко да се ограничи иконопоклонничеството.
Мнозина свещеници, според мен, излезли учудващо предприемчиви. Така например едни стържели боята от иконите, омесвали получения прах с вино и причестявали с него вярващите. Други слагали просфората[1] в ръцете на каменните статуи и разрешавали на вярващите да я вземат оттам срещу специална такса.
Самият Евгений II бил ревностен привърженик на култа към иконите; той обаче не можел да оспорва решението на френския император и съборът бил свикан следващата година в Париж.
След дълги разисквания съборът взел следното смехотворно решение: „Всяка икона, според закон божи, представлява кумир, но всяко преклонение пред нея е идолопоклонство.“
Я се опитайте да вникнете в тия тънкости! Който не ги схване, ще бъде обявен за еретик и осъден на вечни мъки!
Към края на понтификата на Евгений II покварата сред неговото духовенство достигнала такива застрашителни размери, особено в манастирите, че папата се видял принуден да свика събор на всички прелати от Италия. След него били обнародвани укази, приканващи към висока нравственост. Но разпуснатите духовници най-безсрамно продължавали да грешат. Нито свещениците, нито монасите, нито вярващите искали да променят навиците си.
За да си представите невежеството на тогавашното духовенство, ще кажем само, че онези епископи, които били способни да извършат обреда кръщене в съответствие с ритуала или да прочетат безпогрешно „Верую“, се смятали за високообразовани хора.