Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Calotte et calotins, 1882 (Пълни авторски права)
- Превод от руски
- Борис Мисирков, 1967 (Пълни авторски права)
- Форма
- Разни
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5,3 (× 9 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- filthy (2012 г.)
Издание:
Лео Таксил. Свещеният вертеп
Второ издание
Преводач: Борис Мисирков
Редактор: Димитър Попиванов
Художник: Петър Добрев
Художествен редактор: Пенчо Мутафчиев
Технически редактори: Станка Милчева и Васил Ставрев
Коректор: Ани Байкушева
Дадена за набор: м. ноември 1980 г.
Подписана за печат: м. април 1981 г.
Излязла от печат: м. май 1981 г.
Печатни коли: 34,50
Издателски коли: 31,72
Формат: 60/84/16
Издателство на Отечествения Фронт — София, 1981 г.
ДП „Тодор Димитров“ — София, 1981 г.
История
- — Добавяне
Йезуитите в действие
Междувременно наближила датата на всемирния юбилей. Григорий го очаквал с нетърпение, защото се надявал да попълни опразнената папска хазна.
Както и предишните години, в Рим отвсякъде се стичали благочестиви глупци, за да оставят богати дарове в краката на наместника на Исус Христос. С това злато папата успял да събере банда наемни убийци и отново да призове християните на свещена война.
Но докато Григорий стабилизирал финансовото си положение, Хенрих III изпитвал сериозни затруднения. Той искал да въведе нови данъци, а това предизвикало извънредно силно брожение сред парижани.
„Светата лига“[1] надигнала глава; нейните членове подстрекавали народа да въстане, като разобличавали краля, чието блудство прехвърлило всяка граница. Те го наричали узурпатор и настоявали да предаде властта на истинския наследник на Карл Велики Хенрих Гиз[2], водача на Лигата. Йезуитите от всички амвони приканвали вярващите да се присъединят към Лигата.
Чувствайки безсилието си, Хенрих III свикал Генералните щати; депутатите, които се намирали под влияние на йезуитите, се обявили за поход против калвинистите. Наглед войната била неизбежна. Но кралят не разполагал с най-важното — с презрения метал. Дръзките предизвикателства на Гиз и омразата на Лигата го принудили да сключи споразумение с реформаторите[3]. Кралят им дал свобода на вероизповедание, върнал им отнетите земи и привилегии и възстановил доброто име на онези, които станали жертва през Вартоломеевата нощ. На всичко отгоре кралят се съгласил да отмени безбрачието на свещениците.
„Едиктът — по думите на един историк — би могъл да донесе благоденствие на страната, но никой не вярвал в искреността на измамните обещания на Хенрих III. А папата и Гиз имали интерес да разпалят във Франция кървава гражданска война. За тази цел папата незабавно изпратил на помощ на Лигата един от най-ловките дипломати на онова време — йезуита Хенрих Сомие, който умело въздействал на умовете и предизвиквал бунтове и размирици. От своя страна Хенрих Гиз вербувал привърженици; като раздавал щедро пари, той събрал армия, превърнал двореца си в арсенал и открито приканвал към събаряне на династията Валоа[4].
Кралят решил, че дните му са преброени, удвоил числеността на гарнизона, който охранявал Лувър[5], и на свой ред създал армия от гвардейци и наемници-швейцарци за защита на краля и религията.“