Лео Таксил
Свещеният вертеп (215)

Йезуитите и университетът

След като цареубиецът получи наказанието си от правосъдието — разказва летописецът, — трезвият разум победи и се пристъпи към издирването на истинските виновници за убийството, оръдие на които е бил Раваляк. Цялото обществено мнение се вдигна срещу йезуитите, навсякъде се появяваха памфлети против благочестивите отци, а между тях и пасквилът, озаглавен „Анти Котон“, в който се доказваше, че йезуитите и кралицата са сложили оръжието в ръката на Раваляк.

Парламентът не посмя да се опълчи срещу толкова могъщи престъпници и се ограничи с това, че препоръча на теологическия факултет да подлага на цензура издаваните от йезуитите трудове, засягащи въпроса за цареубийството. По решение на учените някои подобни книги бяха предадени на палача и изгорени на Гревския площад в Париж. Но това осъждане не попречи на Мария Медичи да покровителства йезуитите, както и преди. Тя избра за духовник на младия Людовик XIII^[1] отец Котон, а сърцето на мъжа си предаде на йезуитския колеж. Кралицата дори издаде на йезуитите специални грамоти, разширяващи техните права, и им позволи да дават уроци по теология и по другите науки, като смяташе, че е полезно децата да се учат именно при йезуитите.

Йезуитите побързаха да зарегистрират документите в университета и се заловиха с утвърждаването им в парламента.

Един от защитниците на университета напомни, че това славно учреждение вече за трети път търси съдействието на парламента, молейки го да обуздае престъпниците с раса и да възстанови най-сетне спокойствието в кралството, където йезуитите от времето на разпространението им из цяла Европа непрекъснато приканват към събаряне на политическата власт. Той ги обвини в подстрекателство за престъпленията, извършени във Франция от Жак Клеман, Барие, Жан Шател и Раваляк, напомни за участието на йезуитите в „барутния заговор“ в Англия, за бунтовете в други държави и след като привърши обвинението си, отправи молба към парламента „да не се остави да го излъжат коварните, медени думи и лъжливите обещания на светите отци и да помни, че йезуитската конституция разрешава клетвопрестъпничеството, ако то се налага от интересите на ордена или папата“.

Адвокатът предложил освен това „да се забрани на йезуитите да дават уроци и да изпълняват каквито и да било функции по обучението както на децата, така и на възрастните в чертите на град Париж“. В края на краищата парламентът се вслушал в тия трезви доводи и решил, че твърденията на университета са верни и той е страната, която печели делото.

Верните последователи на Игнатий Лойола били мразени не само във Франция, но и във всички европейски държави.

Изгонени почти отвсякъде, спечелили си всеобщата омраза и презрение, хитрите монаси свили знамето. В стремежа си да възродят своята организация те стигнали дотам, че се отрекли от доктрината си за цареубийството и дори признали неприкосновеността на кралската особа.