Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Calotte et calotins, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Разни
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,3 (× 9 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
filthy (2012 г.)

Издание:

Лео Таксил. Свещеният вертеп

Второ издание

Преводач: Борис Мисирков

Редактор: Димитър Попиванов

Художник: Петър Добрев

Художествен редактор: Пенчо Мутафчиев

Технически редактори: Станка Милчева и Васил Ставрев

Коректор: Ани Байкушева

Дадена за набор: м. ноември 1980 г.

Подписана за печат: м. април 1981 г.

Излязла от печат: м. май 1981 г.

Печатни коли: 34,50

Издателски коли: 31,72

Формат: 60/84/16

Издателство на Отечествения Фронт — София, 1981 г.

ДП „Тодор Димитров“ — София, 1981 г.

История

  1. — Добавяне

Кавги и побоища

От 687 до 701 година на престола на свети Петър седи рядък каналия. Пред нас е папа Сергий I.

Когато предшественикът му Канон[1] бил на смъртно ложе, обърканите духовници се разделили на няколко групи и избрали наведнъж трима приемници: Теодор[2], Пасхалий[3] и Сергий.

Можете да си представите как се разгорещили тия претенденти за престола, какви побоища се разразили и какъв пердах паднал. Впрочем, няма защо да се чудим: светият престол не е дребна работа.

В тази разправия били въвлечени дори вярващите: привържениците на Теодор се готвели да избият привържениците на Пасхалий в базиликата „Св. Юлия“[4]. Сергий ловко използвал раздора между Теодор и Пасхалий: той напил и подкупил въоръжения отряд и завладял апостолската тиара.

Пасхалий и Теодор били хвърлени в подземието. Скоро тия доблестни юначаги укротили страстите си и дори се заклели да се подчиняват на Сергий.

Сергий ги пуснал на свобода. Светият отец Теодор, без да губи ценно време, обвинил публично отец Сергий в узурпаторство и започнал да доказва, че неговото избиране е единственото законно. Той успял да привлече на своя страна по-голямата част от духовенството и Сергий бил изгонен позорно.

Обаче и Сергий не се оклюмал. Той се запътил към Равена[5]. По онова време екзарх на града бил някой си Йоан Платин, голям любител на всякакви кавги и побоища. Сергий обещал на Платин планини от злато, ако той му помогне да си върне престола.

Двамата мошеници се разбрали и скоро Сергий с помощта на Йоан Платин отново получил тиарата, която, между другото, много му отивала.

След като се възкачил на трона, светият отец тайно си мислел да се разплати с Равенския екзарх за оказаната услуга, както подобава на един истински католик. Но Йоан Платин бил опасен съюзник, с такъв като него по-добре не се шегувай. Освен това папа номер две, Пасхалий, на свой ред съобщил, че и той се намира под покровителството на злополучния екзарх. Ще не ще, Сергий трябвало да изпълни дадените обещания.

Той смъкнал от черквите цялата украса, продал свещените утвари, полилеите, свещниците, дарохранителниците и стигнал чак дотам, че дал на лихварите златните венци, които красели олтара на свети Петър.

Задоволеният най-сетне Йоан Платин напуснал Рим.

Сергий много се загрижил за колегата си по престол Теодор и го затворил в един манастир, а след девет дена, веднага след богослужението, Теодор предал богу дух. Бялото вино за причастието[6] му било изпратено лично от Сергий. Останалото не е трудно за разбиране.

Папа Сергий е обнародвал през своя понтификат голям брой интересни були. Така например в една от тях той позволява на свещениците да встъпват в брак с публични жени, наистина не повече от веднъж. Той разрешил на манастирите да вземат за послушници деца от десетгодишна възраст. Можем да си представим каква съдба е очаквала нещастните деца сред хора, обрекли се на безбрачие: в онази епоха безбрачието било задължително само за монасите. Затова те си наваксвали изгубеното с малки момчета.

Освен това по настояване на Сергий вселенският събор взел решение да се приемат в манастирите крадци, убийци и престъпници, независимо от техните минали престъпления.

Компанията в тия смирени обители си я бива, нали?

Преподобният отец си имал собствено становище за редица неща: той смятал, че скритият грях е наполовина простен; всичко скрито-покрито е позволено. Например не може да се прелюбодейства на светите места, особено ако бракът не е узаконен!… Разбира се, че не може!… На съпружеските двойки се разрешава да се държат в храма като у дома си, но да прелюбодействат в него? Боже опази, с това моралът никога няма да се помири. И наистина, в една своя була Сергий обявил: „Да бъдат анатемосани онези мъже и жени, които в престъпни обятия вършат изневяра в светилището.“

Когато Константинополският, Александрийският и Антиохийският патриарх сред поредица шумни скандали предложили да се забрани категорично на свещениците да благословят кръвосмесителни бракове, непогрешимият владика на църквата отказал да одобри това предложение.

Бележки

[1] Канон — папа (686–687 г.).

[2] Теодор — антипапа (687 г.). Антипапи били наричани онези папи, чието избиране се обявявало от католическата църква за недействително. Тия папи съществували през периодите на така нареченото двупапство или трипапство. Те бивали издигани от кардиналите, които се противопоставяли на конклава — органа, избиращ „законния“ папа.

[3] Пасхалий — антипапа (687 г.).

[4] Св. Юлия — християнска мъченица от V в., разпъната на кръст. Мощите й били пренесени в Италия и църквата я канонизирала.

[5] Равена — град в Северна Италия, на западния бряг на Адриатическо море. През VII в. областта около нея била владение на Византия и се наричала екзархат (наместничество). По-късно влязла в състава на папската държава.

[6] Процедурата на тайнството и причестяването се състои в това, че вярващите вкусват хляб и вино, в които уж са се въплътили тялото и кръвта на Христос. По този начин вярващите един вид се свързват с него. Смята се, че описаният обред ги освобождава от греховете и им осигурява блаженство на небесата.