Лео Таксил
Свещеният вертеп (109)

Адриан IV

След смъртта на Евгений III папският престол се заемал в продължение на една година от Анастасий IV^[1], чийто понтификат не е оставил в историята никаква следа. След него папа станал един англичанин, който приел при интронизирането си името Адриан IV^[2].

През ранните си младини този папа, който произхождал от най-бедните слоеве, мизерствал в буквалния смисъл на думата. Невероятният случай магически променил целия му живот. След като преплувал Ламанша, младият англичанин срещнал по някакъв начин предстоятеля на един френски манастир; почтеният абат, който бил вече на преклонна възраст, веднага изпитал симпатия към младежа, направил го монах, а по-късно, на смъртния си одър, поръчал на братята да изберат неговия любимец за игумен. Младият абат намислил да издигне нравите в поверената му обител и, естествено, настроил срещу себе си цялото братство, свикнало на безгрижен и весел живот. Монасите изпратили делегация в Рим, направо при папа Анастасий IV, с оплакване срещу абата, когото обвинили в чудовищни престъпления. За Рим заминал и самият абат; вероятно той наистина е бил роден с късмет, защото веднага покорил папата и негово светейшество не само изгонил монасите, но дори оставил абата при себе си. След смъртта на Анастасий народът го издигнал за кандидат за папския престол с надеждата, че той ще бъде по-демократичен и по-либерален от предшественика си.

Но Адриан IV излъгал очакванията на народа. Този галеник на съдбата много бързо забравил своя произход и се показал толкова високомерен, колкото смирен изглеждал в началото на кариерата си.

Няколко дена след интронизацията при него дошли сенаторите с молба да върне на Рим някогашните му свободи. С тон, който не допуска никакви възражения, Адриан IV заявил на сенаторите, че властта на папата е установена от бога, че стои над всички закони — тя е безгранична — и че той няма намерение да я отстъпва на никого. Щом се опитали да му възразят, папата прекратил аудиенцията, или по-просто казано, изгонил сенаторите. Адриан IV прекрасно разбирал, че поведението му ще предизвика недоволството на народа, и тъй като се страхувал за живота си, превърнал своя дворец в крепост.

Опасенията на папата били основателни. Арнолд Брешиянски незабавно подновил борбата против папската тирания и вдигнал общо въстание срещу Латеран.

Въпреки крайната възбуда бунтовниците се държали учудващо сдържано. Подчинявайки се на вдъхновения проповедник, римляните не предприели никакви насилствени мерки срещу църквата.

Арнолд Брешиянски мечтаел за възтържествуване на справедливостта и свободата без кръвопролитие. Последвалите събития показали колко погрешни били действията на този мечтател: с духовенството не бивало да се постъпва така, както съветвал римляните този пламенен, но наивен реформатор.

Отначало на римляните им се струвало, че са победили, вълненията в града лека-полека утихнали. Тогава съобразителният папа, който умеел да изчаква, пуснал в действие едно превъзходно средство за възстановяване на своята власт. Той наложил на римляните общо отлъчване: богослуженията били прекратени до момента, в който папата реши да даде прошка, вратите на църквите били заключени, иконите — покрити със завеси, камбаните млъкнали. Папата знаел какво върши. Този майсторски замислен трик хвърлил населението на града в отчаяние. По онова време любовта на суеверния народ към обредите била много по-силна от любовта му към свободата. Не минали и два дена и една народна депутация се явила при Адриан с молба да отмени интердикта.

Депутатите се заклели пред евангелието, че ще положат всички усилия, за да изгонят от Рим Арнолд Брешиянски и всички негови привърженици. Папата отговорил, че ще освободи римляните от отлъчването само след като изпълнят своето обещание.