Виктор Суворов
Взимам си думите назад (93)

6

За отбраната на Брестката крепост са написани тонове книги, заснети са десетки игрални и документални филми, на крепостта е присвоено званието „Крепост герой“, пак там е издигнат грандиозен мемориален комплекс. Държавата не се е стискала за пари, цимент и стомана и архитектите наистина са се постарали: стометров щик стърчи към небето, заобиколен от циклопски паметници на героите, а на брега на р. Мухавец невероятно огромен изтощен железобетонен войник загребва вода с каската си… Монументът се казва „Жажда“. Защитниците на крепостта нямат не само снаряди и патрони, не само храна и бинтове, но и вода. За всяка глътка се плаща с ведро войнишка кръв. Този момент е много ярко показан във филма „Безсмъртният гарнизон“: ранените бойци се връщат след изпълнение на задачата си в подземната болница и слагат на масата десет войнишки манерки, пълни с вода. Медицинската сестра възкликва: ама аз имам стотици ранени! Това не стига дори да си пийнат по глътка, камо ли да им промия раните. И командирът на разузнавачите отговаря: а знаеш ли колко храбреци паднаха до реката, за да напълним тези манерки!

С подвига на защитниците на Брестката крепост са възпитани цели поколения съветски хора. Като дете също съм гледал „Безсмъртният гарнизон“ — и и аз си играех на война и отбранявах крепости от настъпващия враг. Но докато растях, интересът ми към отбраната на Брестката крепост не отслабваше, а се усилваше. И цялата тази история ми ставаше все по-мъглява и неясна.

Да вземем например следното. Що за титул е това — „крепост герой“? Имаме „майка героиня“, значи и крепостта трябва да е героиня, нали е от женски род.

Е, това си е дребнаво заяждане. Да помислим за важното: защо Брестката крепост пада толкова бързо, толкова бездарно и толкова позорно, без да спре противника, без да го забави дори и без да му нанесе вреди?