Серия
Сянката на победата (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Беру свои слова обратно, (Пълни авторски права)
Превод от руски
, (Пълни авторски права)
Форма
Документалистика
Жанр
Характеристика
Оценка
5,2 (× 13 гласа)
Сканиране, разпознаване, корекция и форматиране
divide (2011 г.)

Издание:

Виктор Суворов. Взимам си думите назад

Първо издание

Превод: Иван Тотоманов

Редактор: Георги Борисов

Художник: Михаил Танев

Коректор: Венедикта Милчева

Формат: 32/84/108

Печатни коли: 33,5

Издателство Факел експрес, 2004 г.

ISBN: 954-9772-29-2


Всеки човек допуска грешки. Не ги избягна и Виктор Суворов. Пред себе си той имаше два пътя: или категорично да доказва, че е прав, или да си признае грешките. Виктор Суворов избра втория: безпощадно разобличаване на грешките и жестоко самобичуване. Днес вече съществува цяла литература, която опровергава идеите и ни разкрива пороците на автора. Против него публично се обявиха стотици най-различни хора, сред които президенти, правителствени глави, министри, маршали, генерали, професори и академици. Но нито един от тях не успя да докаже нищо. Виктор Суворов се опроверга сам. Виктор Суворов се оказа най-суровият и безпощаден критик на собствените си грешки и заблуждения.

Вместо предговор
Единственият?

Равносметката от тази война се вижда във всяко село. На село — защото там всичко е по-очевидно и уязвимо, отколкото в града, и колкото и мъки да ни причиниха революцията, Гражданската война и колективизацията, селото — а следователно и Русия — беше унищожено окончателно от победоносната Втора световна война.

Навремето мнозина се оплакваха: защо още не е написана новата „Война и мир“. Ами точно защото трябваше да се пише за победата на цената на унищожаването на собствения си народ.

Алексей Варламов

„Литературная газета“, 18–24 юни 2003

1

Легендите за маршала на Съветския съюз Жуков са неизброими. Една от тях е следната: в ръководството на войната той е бил единственият заместник на Сталин.

На света отдавна е внушено, че Сталин е бил глупав и страхлив, че не е разбирал от военните работи, че или изобщо не е ръководил войната, или е управлявал по глобуса. Кой тогава е командвал? Излиза, че Червената армия стига до Берлин, водена не от върховния главнокомандващ, а от единствения му заместник.

Разправят за следния случай по време на войната. Носят на Жуков за подпис документ, в който длъжността му е написана погрешно: „Първи заместник на Върховния главнокомандващ“. И като се разярил великият пълководец, като викнал: „Никакъв първи заместник не съм аз! Аз съм единственият заместник!“

И всички ние значи трябва да изпадаме във възторг от този случай: суров човек е бил Георгий Константинович, наистина, но пък и войната е точна наука — откъде-накъде ще го наричат първи заместник, след като Сталин няма други заместници?

Един литератор се възхити от този случай и написа книга за Жуков. И точно така я нарече: ЕДИНСТВЕНИЯТ. В нея според официалната митология на Руската държава Сталин с показан като идиот, а Георгий Константинович Жуков е талант, мъдрец, спасител на отечеството, велик гений, самото слънце. Самото заглавие пък на книгата ни втълпява, че той, Жуков, е бил единственият заместник не на Сталин, а направо единственият спасител на отечеството.

И хоп — като ехо и книга на Запад. С омайващо заглавие: „Маршал Жуков: човекът, който разби Хитлер“. Друга книга. Друг автор. Друго заглавие. Но смисълът е същият: ЕДИНСТВЕНИЯТ! Излиза значи Георгий Константинович на поле широко, вдига сабя-дипленица и реже до последната главите на Третия райх.

Да възликуваме сега всички! Да викнем: хвала на маршала на Съветския съюз Жуков — спасителя на отечеството, единствения заместник на Сталин. Но и да си зададем въпроса: така ли е всъщност? Внимателно да огледаме обкръжението на Сталин — може би освен Жуков ще намерим и други заместници?