Виктор Суворов
Взимам си думите назад (174)

5

Русия има опит в потопяването на флотовете си: по време на Кримската война в Севастопол, през Руско-японската война в Порт Артур, после през 1918 година предателят на родината Ленин разпуска многомилионната армия и след това в угода на германския кайзер потопява Черноморския флот. През 1941 година отново се създава ситуация, при която флотът е на практика в безизходица. Не по своя вина. В ограничен морски театър, още повече в закрита акватория, флотът изцяло зависи от устойчивостта на крайморските флангове на сухопътния фронт, от стабилността и сигурността на военноморските бази. Основен противник както на Балтийския, така и на Черноморския, флот става не флотът на противника, а сухопътните му войски, флотът не е способен да спре противниковите танкови клинове. Той не е създаден за това. На сушата врагът трябва да се спре от сухопътните войски. Ако сухопътните войски не са способни да защитят морските бази, флотът е загубен.

„Във всички случаи Г. К. Жуков, от една страна, признаваше старшинството само на сухопътния началник, а от друга — не искаше да му възлага цялата отговорност. Поради това още от началото на войната в Либава имаше двама на практика независими началници: командирът на 67-а стрелкова дивизия Н. А. Дедаев и командирът на базата М. С. Клевански“ (адмирал Н. Г. Кузнецов. „ВИЖ“. 1992, №1, с. 76).

„В началото на войната не бяха разработени никакви документи за взаимодействието на Либавската военноморска база и 67-а дивизия. Командирът на базата не знаеше плановете на армейското командване в случай на възникване на необходимост за отбрана на Либава откъм сушата… В Либава беше дислоциран 148-и изтребителен авиационен полк за прикритие на базата от въздуха. Този полк беше армейски, не се подчиняваше на командването на базата и в началото на войната не бяха разработени документи, регламентиращи взаимодействието на базовата зенитна артилерия с изтребителната авиация“ („Краснознаменный Балтийский флот в битве за Ленинград. 1941-1944“. М., Наука, 1973, с. 22).

„Молбата на командващия флота да се разреши установяването на предвижданите от плана отбранителни минни заграждения още веднъж беше категорично отхвърлена“ („Борьба за советскую Прибалтику в Великой отечественной войне. 1941-1945“, Рига, Лиесма, 1966. Том 1, с. 53).

През март напористият Жуков пише донос срещу ръководството на Народния комисариат на Военноморския флот: а бе решили да откриват огън по самолетите нарушители! Настоявам всички да бъдат дадени на съд!

Другарите от НКВД веднага решават да реагират на доноса на Жуков, но Сталин ги спира: хайде в този случай да минем само е предупреждение.

Нека видим резултатите от доноса на Жуков. През нощта срещу 22 юни той разпраща във войската директива: никой да не се поддава на провокации. Въз основа на тези указания командването на ВМФ разпраща на флотовете своя директива. „С двусмислеността си и със заложената в него цел да обърка всеки, който го чете, този документ надминава директивата до сухопътните войски… Вижда се, че обвинението, предявено от НКВД през март на командването на Военноморския флот, не е забравено“ („ВИЖ“, 1989, №6, с. 38).

А през това време нисшестоящите командири настояват и искат…

„Командирът на Либавската военноморска база капитан I ранг М. С. Клевански настойчиво иска разрешение да открие поне предупреждаващ огън срещу германските самолети, които се появяват над базата“ (Ю. А. Пантелеев. „Морской фронт“. М., Воениздат, 1965, с. 30). Естествено — забраняват му.

„Командването на базата и на дислоцираната тук 67-а стрелкова дивизия пристъпи към съвместно осъществяване на отбранителни мероприятия чак в началото на войната“ („ВИЖ“, 1962, №4, с. 45).

Либава (Лиепая) е до самата граница. Жуков е трябвало да поеме отговорността за сухопътната отбрана и за прикриването на базата от въздуха. За това е трябвало да даде съответните нареждания на командира на 67-а стрелкова дивизия генерал-майор Дедаев и на командира на изтребителния авиационен полк. В краен случай е трябвало да прехвърли цялата отговорност на флота — планирайте си сами отбраната на базата. При такова решение стрелковата дивизия и авиационният полк трябва да минат на оперативно подчинение на флота. Тоест остават си в състава на Червената армия, но водят бойни действия според плановете и заповедите на флотското командване.

Жуков обаче не прави нито едното, нито другото: нито придава стрелковата дивизия и авиационния полк към флота, нито разкрива плановете си за отбрана. Както се изяснява впоследствие, Жуков няма никакви планове за отбраната на Либава. Нещо повече, на 148-и изтребителен авиационен полк, също като на всички останали полкове, строго е наредено да не сваля противникови самолети.

През първия ден на войната Либава се оказва в зоната на бойните действия. Част от корабите успява да се измъкне. Част е взривена. Трета попада в ръцете на противника. Командирът на базата капитан I ранг Клевански е нарочен за виновен и разстрелян. Но всичко това става, защото германската 291-ва пехотна дивизия още през първия ден на войната отрязва Либава от тила й и започва да обстрелва пристанището от покрайнините на града. Според гениалните планове на Жуков съветската 67-а стрелкова дивизия трябва да отблъсне германската пехота. Но по неизвестна причина нашата стрелкова дивизия, разположена до самата граница „няма своевременно подготвена отбрана“ (пак там).

„След падането на Лиепая под заплаха да бъде превзета по суша се оказва Рига, а след нея и Талин. Сухопътният фронт за отбрана на тези бази «не е подготвен»“ (ИВОВСС. Том 2, с. 44).

„Сухопътна отбрана на главната база на Червенознаменния Балтийски флот — Талин, към началото на войната изобщо не се предвиждаше“ („Краснознаменный Балтийский флот в битве за Ленинград. 1941-1944“. М., Наука, 1973, с. 51).

Преди войната гениалният Жуков не предвижда, не планира и не подготвя сухопътната отбрана нито на Либава, нито на Рига, нито на Талин. И те, заедно с огромните си запаси, са превзети от противника. Сухопътна отбрана не само на балтийските, но и на черноморските бази не е подготвяна, защото великият Жуков е бил сигурен, че противникът няма да стигне до тези рубежи.

И ето че наред е Ленинград. „Заплаха за Ленинград от югозапад, откъм Източна Прусия, почти не се предвиждаше и възможността за пробив на противника на това направление на практика почти не се отчиташе в плановете ни за отбрана“ (генерал-майор от авиацията А. Новиков. „ВИЖ“, 1969, №1, с. 63).

Да се потопи флотът е лошо. Още по-лошо обаче е да се даде на противника. И ето че през септември 1941 година в Ленинград се появява Жуков, вече свален от поста началник на Генералния щаб, и заповядва на командващия флота адмирал Трибуц: веднага да разминираш корабите!

Защо? На какво основание? Ами защото Жуков е все така сигурен, че противникът няма да стигне до Ленинград. Жуков вече много пъти е грешил и заради грешките му са разстрелвани хора. Къде е гаранцията, че няма да изложи флота на смъртоносен удар, на каквито вече е подложил Дунавската и Пинската флотилия, Лиепая, Одеса, Рига и Талин? Ами ако и този път сбърка? Кой ще отговаря? Кого ще разстрелят?