Виктор Суворов
Взимам си думите назад (147)

2

Четем статията на „военния писател“ по-нататък и направо се хващаме за главата. Владимир Ефимович Климовских не е командарм II ранг. Той е генерал-майор. През 1941 година в Червената армия изобщо няма воинско звание командарм. През юни 1940 година огромната част от висшия команден състав на Червената армия получава генералски и адмиралски звания. Със старите звания комбриг и комдив остават някои пуснати от затвора военни. Но и на тях в повечето случаи присвояват генералски звания. Един пример: освободеният комдив К. К. Рокосовски (званието му е присвоено на 26 ноември 1935 г.) на 4 юни 1940 година става генерал-майор. През 1941 година званието комбриг носят все още достатъчно много хора. Със звание комдив са по-малко — осем. Само един човек в цялата Червена армия носи званието комкор — Л. Г. Петровски. А командарми няма. Или са разстреляни, или са станали генерали.

До въвеждането на генералските звания званието „командарм“ съществува по-малко от пет години. Хората с това звание са малко: през 1937 година петима I ранг и десетима II ранг. След разстрелите званието командарм получават още няколко души. Сред тях са Конев, Кулик, Мерецков, Тимошенко, Шапошников, Ковальов, Тюленев. Няма командарм Климовских. И очевидно няма и никакъв „командарм Клуч“. Има генерал-лейтенант Николай Александрович Клич.

По-нататък в повествованието на „военния писател“ се появява „командарм“ Ерьоменко. След войната Андрей Иванович става маршал на Съветския съюз. Нима на автора на толкова книги за „разузнавателно-диверсионните служби“ му е било тъй трудно да вземе мемоарите на маршала и да провери какво звание е имал през описвания период? Ерьоменко получава званието комкор на 4 ноември 1939 година, а генерал-лейтенант — на 4 юни 1940-а. Не е бил командарм нито преди въвеждането на генералските звания, нито след това.

Пък и след като на „военния писател“ толкова му харесват отменените воински звания, защо не нарича командарм и Жуков?

С маршалите пък е ужас. Авторът споменава „Константин Мерецков“. Ако имате предвид бъдещия маршал на Съветския съюз, господинчо, той се казва Кирил Афанасиевич.

След като ни демонстрира дълбоките си познания, „военният писател“ разобличава Павлов: лош човек бил. Единственият му източник са спомените на „полковника от ГРУ“ Мамсуров, който бил арестувал Павлов. Че може ли ченгето Мамсуров да каже нещо хубаво за един арестуван?

Между другото, това е същият Хаджи-Умар Джиорович Мамсуров, който, стигнал до званието генерал-полковник, през 1957 година подготвя заедно с Жуков държавен преврат, но в последния момент се уплашва и се покайва пред Хрушчов.

Никой не обвинява Мамсуров нито че се уплашил, нито че е подготвял преврат. Но човек или прави нещо, или не го прави. А не да се люшка като махало.

Съвсем стряскащо е последното подзаглавие на разобличителната статия: „Нашивки за скок през прозореца“. „Военният писател“ продължава разказа си за обстановката в щаба на Западния фронт на 5 юли 1941 година: „През прозореца на щабната барака скача известен тогава военачалник… Но скача лошо — изкълчва си крака и го отвеждат в лечебницата. На следващия ден Мамсуров го вижда с патерици. Но най-смайващото е, че на гърдите на пълководеца, на идеално изгладената му гимнастьорка са се появили две лентички — златна и червена, означаващи тежко и леко раняване: тези отличия са въведени неотдавна. Военачалникът явно е бил убеден, че няма да му се наложи да воюва още дълго, и е искал в бъдеще да се възползва максимално от участието си в бойните действия. Това, че е получил «раните» си при скачането от прозореца на щаба, явно изобщо не го притеснява. Този мошеник също прилича в някои отношения на командарм I ранг Павлов“.

Виждате ли колко е просто? Самият „командарм I ранг“ Павлов не е скачал през прозореца от страх и не си е слагал нашивки за този скок, но някой си безименен скочил и това много приличало на поведението на Павлов. Е, при такива пълководци няма защо да се чудим, че Западният фронт рухва.

Аз обаче, уважаеми „военни писателю“, ще си позволя да не ви повярвам. Нищо такова не се е случило в щаба на Западния фронт на 5 юли 1941 година. И не е можело да се случи. Вашият „полковник от ГРУ“ е лъжец. Вие, „военният писател“, не виждате ли, че лъже? Нашивките за раняване са въведени в Червената армия със заповед на Народния комисариат на отбраната №213 от 14 юли 1942 година — т.е. цяла година и една седмица след описваните от вас събития.