Виктор Суворов
Взимам си думите назад (202)

2

След Монголия, през 1940 година, Жуков е назначен да командва Киевския специален военен окръг. Война засега няма, така че Жуков не може да разстрелва когото му падне. Поради което му е много трудно.

„Якият набит генерал стоеше заедно с командирите си пред входа на могильов-подолския Дом на Червената армия. А на тротоара отсреща, на десетина метра от тях, стояхме ние, четиринайсетинагодишни хлапета, и изпивахме генерала с очи.

От другата страна, откъм мястото на съборената черква, спокойно вървеше един капитан, граничар. Връщаше се от баня и носеше мръсните си дрехи, увити във вестник. Изобщо не можеше да подозира какво го чака зад ъгъла. От ъгъла на Дома на Червената армия до генерала нямаше и пет метра. Със завитите във вестника дрехи под мишница капитанът объркано козирува и наби крак. Лицето на генерал Жуков се разкриви от отвращение и презрение.

— Не са ли ви учили как се поздравяват старшите по звание, капитане?

Капитанът, почервенял от срам, се върна зад ъгъла, сложи увитите във вестника дрехи на тротоара, излезе на улицата, за да се получи разстоянието, необходимо за седемте строеви крачки, и мина пред генерала толкова красиво, че дори ние, макар да бяхме свикнали с какви ли не паради, ахнахме. Граничарите наистина бяха големи строеваци. Едно от момчетата хукна да вземе вестника с мръсното бельо, та капитанът да не се връща.

— Остави! — процеди Жуков през стиснати зъби. На тротоара освен нас вече се бяха събрали доста зяпачи. Капитанът мина със строева крачка пред генерала седем пъти! Не знам как се чувстваше свитата на Жуков. Нас ни беше срам.

През двата дни, докато армейски генерал Жуков беше в Могильов-Подолск, поне сто момчета го наблюдавахме. Още отдалече предупреждавахме командирите и червеноармейците за този деребей. След инцидента с капитана нито един военнослужещ не отдаде чест на генерала на улицата — всички своевременно изчезваха“ (И. Л. Дегин. „Четыре года“. Холон, Рама-Пресс, 2001, с. 276–277).

И това изобщо не е първото свидетелство, че щом разберели, че Жуков е наблизо, военните изчезвали. Къде, кога, в кои армии и в кои исторически епохи ще намерите пълководци, от които бягат и войниците, и офицерите, и генералите?