Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Сянката на победата (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Беру свои слова обратно, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Документалистика
Жанр
Характеристика
Оценка
4,8 (× 19 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване, корекция и форматиране
divide (2011 г.)

Издание:

Виктор Суворов. Взимам си думите назад

Първо издание

Превод: Иван Тотоманов

Редактор: Георги Борисов

Художник: Михаил Танев

Коректор: Венедикта Милчева

Формат: 32/84/108

Печатни коли: 33,5

Издателство Факел експрес, 2004 г.

ISBN: 954-9772-29-2

История

  1. — Добавяне

6

На 23 май Жуков е в кабинета на Сталин 2 часа и 55 минути.

На 24 май си е цяло сборище. От Политбюро са само двама — Сталин и Молотов. Военните са Тимошенко, Жуков, Ватутин, началникът на Главното управление на ВВС генерал-лейтенант Жигарев и от всеки от петте западни крайгранични окръга — командващият, членът на военния съвет и командващият авиацията на окръга. Съвещават се 4 часа и 55 минути. Интересно — за какво ли са говорили със Сталин хората, които са планирали войната, и хората, командващи авиацията в западните крайгранични окръзи?

Неколцина от участниците в това съвещание оцеляват през войната и след това се издигат на високи постове. П. Ф. Жигарев и А. А. Новиков стават главни маршали на авиацията, М. М. Попов — армейски генерал, Я. Т. Черевиченко и Ф. И. Кузнецов — генерал-полковници. Нито един от тях така и не казва нито дума за съвещанието на 24 май. Жуков също си мълчи — военна тайна!

Мен ако питате, ако са обсъждали отблъскването на внезапен авиационен удар на хитлеристите, защо да не го кажат на благодарните потомци?

На 3 юни в кабинета са четирима: Сталин, Тимошенко, Жуков и Ватутин. Съвещават се 2 часа и 45 минути. Няма го Молотов, няма го Маленков. Първите 15 минути там е Хрушчов. През останалото време тримата военни са сами със Сталин. На Жуков явно пак не му дават да се изкаже.

На 6 юни в кабинета на Сталин пак има четирима души. В същия състав. Говорят (или мълчат?) 2 часа и 5 минути.

На 7 юни Жуков за пръв път е в кабинета на Сталин за по-малко от час. Само 25 минути. За 25 минути може да се решат много неща все пак.

Затова пък на 9 юни Жуков има идеална възможност. На два пъти е при Сталин. Първия път за 1 час, втория — за 5 часа и 25 минути.

На 11 юни — пак две посещения, общо време 2 часа и 20 минути.

На 18 юни — 4 часа и 5 минути.

На 21 юни — 1 час и 30 минути.

От момента, когато става началник на Генералния щаб, до германското нападение, т.е. от 13 януари до 21 юни 1941 година, Жуков прекарва в кабинета на Сталин 70 часа и 35 минути. В „Спомени и размисли“ стратегът не си спомня и не размишлява за тези часове и минути. Вместо това с тъга ни съобщава, че Сталин не се бил интересувал от работата на Генералния щаб.

Казва ни обаче и следното: „Много политически, военни и държавни въпроси се обсъждаха и решаваха не само на официалните заседания на Политбюро на ЦК и в Секретариата на ЦК, но и на вечеря в жилището или на вилата на Й. В. Сталин, където обикновено присъстваха най-близките му членове на Политбюро. Тогава, на обикновено доста скромната трапеза, Й. В. Сталин възлагаше поръчения на членовете на Политбюро и на народните комисари… Понякога заедно с народния комисар на отбраната беше канен и началникът на Генералния щаб“ (Г. К. Жуков. „Воспоминания и размышления“. М., АПН, 1969, с. 296).

Началникът на Генералния щаб е той, Жуков. И ни казва, че е бил не само в кабинета на Сталин, но и в квартирата му, и във вилата, където също са се решавали важни въпроси.

Да се върнем все пак в кабинета на Сталин. Само за периода от 13 януари до 21 юни 1941 година Сталин 35 пъти вика в кабинета си народния комисар на отбраната маршал С. Тимошенко. Време — 74 часа и 26 минути.

За същия период първият заместник на народния комисар на отбраната маршал Будьони влиза в кабинета на Сталин 11 пъти. Общо време — 28 часа и 45 минути.

Заместникът на народния комисар на отбраната маршал Кулик — общо време 33 часа и 35 минути.

Заместникът на народния комисар на отбраната армейски генерал Мерецков — 23 часа и 50 минути.

Заместникът на народния комисар на отбраната генерал-лейтенант от авиацията Ричагов — 28 часа и 50 минути.

Заместникът на народния комисар на отбраната генерал-лейтенант от авиацията Жигарев — 26 часа и 35 минути.

Първият заместник на началника на Генералния щаб генерал-лейтенант Ватутин за същия период — 13 часа и 50 минути.

Да не споменавам маршала на Съветския съюз Ворошилов — той, както личи, е прекарвал в кабинета на Сталин повече време, отколкото извън него. Да не споменавам и началника на Разузнавателното управление генерал-лейтенант Голиков, командващите крайграничните военни окръзи и армии, да не броим народния комисар на Военноморския флот адмирал Кузнецов, неговия началник-щаб и командващите флотовете. От време на време Сталин привиква при себе си и офицери с доста по-нисък ранг (в сравнение с онези на върха). Така например на 21 юни 1941 година в кабинета на Сталин почти четири часа, от 19,05 до 23,00, е военноморският аташе в Берлин капитан I ранг Воронцов.

Хайде сега да повторим заявлението на Жуков — че Сталин много малко се бил интересувал от дейността на Генералния щаб и че нито предшествениците на Жуков, нито той самият имали възможност изчерпателно да докладват на Й. В. Сталин за състоянието на отбраната на страната, за военните й възможности и за възможностите на потенциалния враг. И че Сталин само рядко и съвсем за малко изслушвал народния комисар или началника на Генералния щаб.

А комунистическата пропаганда на съвременна Русия продължава да дрънка: ах, каква книга е написал великият стратег! Невероятно правдива книга! Правдива, та дрънка!

* * *

Обръщам се към маршалите на Съветския съюз, към маршалите на бронетанковите войски, към многозвездните генерали, към великите писатели, удостоени със званието Герой на Съветския съюз. Обръщам се към всички, които хвалят Жуков и неговата „най-правдива“ книга за войната. Няма да назовавам поименно никого. Вие си знаете имената.

А бе, другари драги, хайде признайте си, че никога не сте се интересували от войната. Не може да сте се интересували, ако не сте прочели мемоарите на Жуков. А вие не сте ги чели. Хайде да се разберем така — отказвате се от всичките си хвалебствени приказки за великия пълководец. Така или иначе, всички знаят, че не сте ги написали вие. Писали са ви ги драскачите от Агитпроп. А на тях им е все тая кого хвалят. Те хвалят, когото им наредят.

Целият свят ни се смее — гледайте ги какви идиоти са руснаците. Командва ги тъпият Сталин, който години наред се занимава с какви ли не глупости, не се интересува от въпросите на отбраната и изслушва народния комисар на отбраната и началника на Генералния щаб само рядко и за малко…

Откажете се от думите си, венцехвалители на Жуков, защото иначе се излагаме. Жуков клевети върховния главнокомандващ, висшите органи на държавното и военното командване, а вие повтаряте тези клевети, подкрепяте ги, засилвате ги и ги разпространявате по целия свят.