Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Сянката на победата (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Беру свои слова обратно, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Документалистика
Жанр
Характеристика
Оценка
4,8 (× 19 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване, корекция и форматиране
divide (2011 г.)

Издание:

Виктор Суворов. Взимам си думите назад

Първо издание

Превод: Иван Тотоманов

Редактор: Георги Борисов

Художник: Михаил Танев

Коректор: Венедикта Милчева

Формат: 32/84/108

Печатни коли: 33,5

Издателство Факел експрес, 2004 г.

ISBN: 954-9772-29-2

История

  1. — Добавяне

4

Никой никога не е оспорвал истинността на заповедта за унищожаването на Украйна, подписана от Берия и Жуков, и изобщо не я е подлагал на съмнение. Все пак, ако някой изпитва съмнения, има си доводи, с които да ги разсеем.

Първо, украинският народ помни как някои най-верни другари започват да изпълняват тази заповед. И няма да го забрави. Препоръчвам ви да поприказвате например със старците в град Конотоп, Сумска област, или поне в Черкаси.

Второ, унищожаването на Украйна винаги е стояло на дневен ред за комунистите. С тази цел комунистическата власт умишлено организира глад в Украйна цели три пъти: през 1921–1923, през 1932–1933 и през 1946–1947 година. Всеки път властите искат да унищожат милиони хора — и го постигат. Да не говорим, че цялата украинска интелигенция е изтребена до крак. Но и това не им стига. „Арестите и депортациите, започнати от НКВД веднага след навлизането на Червената армия в Западна Украйна, продължават чак до нахлуването на германско-фашистките войски в посочените райони. Според някои данни само през 1939–1940 година без съд и следствие в източните райони на СССР са изселени 1 400 000 жители на Западна Украйна и Западна Белорусия“ („Родина“, 1991, №6-7). И това са фактите, които признават самите комунисти. Това са фактите, публикувани в списанието на Върховния съвет на РФ. Което списание открай време се отличава с крайно усърдие в защитата на комунистическите садисти и на „завоеванията на социализма“.

Трето, сатанинската власт изселва 14 други народа. Украинците не попадат в този списък просто защото са много. Депортацията на населението на Украйна през 1944 година би могла да прерасне в гражданска война и да забави победното шествие на Червената армия на запад.

На XX конгрес на КПСС — конгрес, и до днес смятан от комунистите за изключително събитие в историята им, — Никита Хрушчов — по това време главният комунист на планетата — говори за насилственото изселване на цели народи и заявява: „Украинците избегнаха тази участ само защото са прекалено много и нямаше къде да бъдат изселени. Иначе той и тях щеше да изсели“. На това място стенограмата е фиксирала смях и оживление в залата.

Комунистическата власт няма никакви спирачки — нито юридически, нито морални. Просто вождът се е сетил, че да се изсели цялото население на Украйна, при това точно в този момент, е непосилна задача.

Четвърто, самите другари с горещи сърца и чисти ръце също си спомнят заповедта на Берия и Жуков. И не крият личния си принос. Дори се гордеят с него. За главен палач е назначен народният комисар на вътрешните работи на Украйна Василий Степанович Рясной. Та този генерал-лейтенант от запаса съобщава за заповедта Берия-Жуков следното: „Тя беше изпълнена отчасти и аз имах съвсем пряко отношение към изпълнението й… Да, да се изсели Украйна, това не е като да изселиш Чечения или кримските татари. Набелязах най-активните врагове на руския народ и на съветската власт и момците ми натовариха няколко ешелона и ги изселиха. После обаче заповедта внезапно беше отменена… Разправяха, че украинските вождове се хвърлили да целуват краката на Сталин и да го молят да спре изселването. И Сталин отстъпил. Много е вероятно да е било точно така — нали Кемал паша целува краката на Сталин, за да не закача Турция!“ (Ф. Чуев. „Солдаты империи“. М., Ковчег, 1998, с. 178–179).

Може и така да е било, но нека не забравяме, че под смъртната присъда на Украйна подписа на Сталин го няма — подписал я е Жуков. Заповедта не е изпълнена, но не защото Жуков е бил добър. Той я е подписал — но не я е отменил той.

После, вече старец, доблестният стратег разказва на дъщерите си, че не е подписвал никакви престъпни заповеди и че изобщо не е свързан с никакви репресии.

Коментарът на генерал-лейтенанта от НКВД Рясной хвърля светлина върху още една страна от „великата отечествена“ война. Ние уж воюваме за любимата си родина и за свободата на съседните народи. Но кой знае защо, се получава така, че ръководителят на една неутрална държава трябва да целува ботушите на Главния освободител, та той да отмени планираното освобождение. Всъщност Сталин не освобождава Турция не защото се смилява, а защото няма сили да удържи дори това, което вече е успял да завладее.

И не е ли време вече да спрем с митовете, че Червената армия освен наказателната си мисия е имала и освободителна мисия? Не е ли време да спрем да дрънкаме, че Червената армия била освободила Европа от фашизма? Ако собственият ти народ клечи зад бодливата тел и не може да излезе от страната си, на кого и каква свобода може да даде? Каква свобода би могъл да донесе на съседните народи най-кървавият режим в човешката история? И защо никой освен кремълските идеолози не нарича Червената армия армия-освободителка?

Ако освободим робите на някой тиран и ги пуснем — това е освобождение. Ако обаче веднага ги оковем с нови, наши вериги, тогава…

От друга страна, трябвала ли му е на Сталин свободна и процъфтяваща Европа? Защо му е? За да си има съсед-конкурент? Или може би си е мечтал ситата и процъфтяваща Европа оттатък границата да служи на народите на Съветския съюз за пример и укор: вижте как добре се живее без комунизма, един вид…

Дори на комунистическото списание „Родина“ (№6-7, 1991) му се налага да признае: „Целта на Сталин и обкръжението му изобщо не е да освободят Европа; целта им е друга — да я завладеят“.

Нека най-после признаем едно: Червената армия воюва с Хитлер не за да освободи другите народи. А за да вкара човечеството в трудовите армии на Маркс — Ленин — Троцки — Сталин.

И не трябва да приписваме на Жуков заслугата, че макар да бил подписал смъртната присъда на Украйна, не бил подписал смъртна присъда на Русия.

Защото Русия не е била окупирана. През цялата война врагът стъпва само в някои области на невероятно огромните й простори. И то за кратко. След войната обаче тези територии на Русия започват да се прочистват от недоволните със същата интензивност, както и Украйна, Белорусия, Естония, Литва и Латвия.

Ако Русия се беше изправила срещу комунизма, Жуков щеше да подпише и нейната смъртна присъда.

И го е правил още в началото на 20-те години, когато под командването на Тухачевски и Уборевич пали села и разстрелва заложници в Тамбовска губерния. А и ако се вгледаме по-надълбоко, заповедите на Жуков войските да се изтеглят от укрепените райони, да се намали степента на боеготовност на противовъздушната отбрана, командирите да не се поддават на провокации и да не провеждат никакви мероприятия — това си е чиста смъртна присъда за Русия.