Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Сянката на победата (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Беру свои слова обратно, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Документалистика
Жанр
Характеристика
Оценка
4,8 (× 19 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване, корекция и форматиране
divide (2011 г.)

Издание:

Виктор Суворов. Взимам си думите назад

Първо издание

Превод: Иван Тотоманов

Редактор: Георги Борисов

Художник: Михаил Танев

Коректор: Венедикта Милчева

Формат: 32/84/108

Печатни коли: 33,5

Издателство Факел експрес, 2004 г.

ISBN: 954-9772-29-2

История

  1. — Добавяне

2

Нека анализираме разказа на Жуков подробно.

Да започнем от съкровищата на Власов. От какви източници Жуков научава за куфарчето със златото? Власов попада в ръцете на отдела за контраразузнаване СМЕРШ на 13-а армия на 1-ви Украински фронт на 13 май 1945 година. 13-а армия се командва от генерал-полковник Николай Павлович Пухов, 1-ви Украински фронт — от маршала на Съветския съюз Иван Степанович Конев. За залавянето на такъв пленник Пухов е длъжен да докладва на Конев, а Конев — на върховния главнокомандващ. Преди да докладва на Конев, Пухов трябва да уточни подробностите. По същия начин трябва да постъпи и Конев, преди да докладва на Сталин. Другарят Сталин може да зададе най-различни въпроси и затова и Пухов, и Конев трябва да знаят в какво състояние е заловеният. Ранен или не? Здрав или болен? Още колко хора са заловени заедно с него? Поименно. Взети ли са мерки да се заловят евентуалните избягали? Носи ли заловеният някакви документи? И т.н., и т.н. Другарят Сталин обича подробните доклади.

Интересно, но нито Пухов, нито Конев, които са пряко свързани със случая, не споменават нищо за някакво куфарче със злато. За куфарчето ни разказва Георгий Константинович Жуков, който няма нищо общо със случая и който по това време изобщо не е на територията на Чехословакия.

След като попада в ръцете на органите, Власов веднага е обискиран, както си му е редът. Съветският съюз вече рухна и всеки, който се интересува, може да се запознае с протокола от обиска. От Власов са иззети трийсет хиляди райхсмарки. И никакви други ценности. Нито златен часовник, нито златни монети, нито кюлчета. Дори кръстът, който откъсват от врата му, не е златен, нито сребърен, а от калай.

Трийсетте хиляди марки се обясняват лесно. Власов е генерал-полковник и заплатата му в германската армия е шест хиляди месечно. През 1944-та, да не говорим за 1945-а, той няма кой знае какви възможности да харчи — почти всичко се получава с купони. Освен това след капитулацията на Германия власовските формирования се разпадат. Така че какво може да се направи с финансите на полковете, дивизиите и на цялата Руска освободителна армия? Ами да се разделят. Какво друго.

Ако споменатите трийсет хиляди райхсмарки са част от финансовите средства на РОА, значи според всички стандарти Власов е получил нищожна сума. Особено ако я сравним с размаха на Жуков. Самият стратег и приближените му пълнят с райхсмарки цели мазета и ги харчат, без да ги броят — милиони марки, сандъци марки, чували марки.

Та къде е тайнственото куфарче, с което Власов се кани да избяга в Америка?

Мога да ви предложа само две възможности.

Първата. Другарите с горещи сърца, хладен ум и чисти ръце от отдела на контраразузнаването СМЕРШ на 13-а армия чисто по човешки са забравили да го запишат в протокола и са си поделили съдържанието му по братски.

Втората. Не е имало никакво куфарче със злато. Жуков просто повтаря нечия лъжа.

Да разгледаме първия вариант. Ако бдителните ни компетентни другари наистина са прибрали куфарчето, е трябвало да си поделят съдържанието му. И да дадат и на Пухов и на Конев. Понеже и единият, и другият са в правото си да говорят със заловения, преди да го пратят в Москва. И в тези разговори той вероятно би споменал за некоректното поведение на чекистите с чистите ръце.

Освен това началникът на отдела СМЕРШ на 13-а армия би трябвало да дели с началника на управлението на СМЕРШ на 1-ви Украински фронт, а той на свой ред — с началника на Главното управление на контраразузнаването на СМЕРШ към НКО на СССР комисаря на държавна сигурност 2-ри ранг Виктор Семьонович Абакумов.

Но и това не е всичко. Трябва да се дели и с всички прокурори, от прокурора на 13-а армия до Генералния прокурор на СССР. Понеже всеки по веригата може да каже: „Къде е куфарчето?“ и да заведе дело.

А това изобщо не е краят на веригата. Власов е прекалено известна личност. Така че към следствието би трябвало да се привлече не само Главното управление на контраразузнаването, но и НКВД. Ако не бутнат нещо на генералния комисар на държавна сигурност Лаврентий Павлович Берия, той току-виж се разсърдил. А да не забравяме и за подчинените му.

Не е изключена и лична среща на другаря Сталин с именития пленник. И не е изключено, че пленникът би могъл да каже: „Ясно, че ще ме обесите, гражданино Сталин. Обаче не забравяйте и гражданина Берия, а също и Абакумов, Конев, Пухов…“

Няма да споря, но въпросът лично за мене е ясен: Власов е пленник, на когото не може да му се вземат дори ботушите и шинелът. Очаква се следствие на най-високо равнище. А нашите чекисти, прокурори и генерали не са толкова глупави, че заради едно куфарче, дори пълно със злато, да си изгубят главите.

Изводът е ясен: след като куфарче със злато не се споменава в протокола от обиска, значи не е имало никакво куфарче.

И след като първият вариант отпада, остава само вторият — Жуков е клеветник и клюкар.