Виктор Суворов
Взимам си думите назад (25)

5

Комунизмът не може да живее без култ. След като развенчава култа към Сталин, Комунистическата партия остава без знаме. Опитите да се издигнат нови култове — към Хрушчов, Брежнев, Андропов, Горбачов — се провалиха. Да не говорим за Черненко. Затова се наложи да се възпява „колективната мъдрост на Партията“ и да се изгради обобщаващ култ към Централния комитет.

Точно на това бойно поле се проявява великият стратег. След като сравнява, меко казано, не особено бурната дейност на ЦК през войната и работата на Генералния щаб, Жуков решително застава на страната на ЦК. И с това „великият руски пълководец“ обезсмъртява името си. А бе както и да го гледаш — голямо откритие си е. Блестящо въплъщение на диалектическия метод на марксизма-ленинизма: щом стотици и хиляди генерали и офицери от Генералния щаб са се скапвали от работа преди войната, през войната и след нея, значи Генералният щаб не е мозъкът. Мозъкът на армията според Жуков е Централният комитет, който през войната не прави нищо, който се самоотстранява от своята „ръководна и направляваща“ роля, който просто дезертира.

Дори генералите комунисти, още докато ЦК беше жив, събираха смелост да заявят, че през войната ЦК на Комунистическата партия не е играл изобщо никаква роля: „През онези сурови години върховните органи на Съветската държава и на партията почти бездействаха. Имаше извънредни форми на ръководство, вътрешнопартийната демокрация на практика беше почти изцяло ликвидирана. Всичко в нашата велика страна и в героично сражаващата се армия се решаваше от Държавния комитет по отбраната, а значи — от Сталин“ (генерал-полковник Г. Кривошеев. „Красния Звезда“, 5 септември 1990).

А мъртвият Жуков упорито продължава да твърди: Централният комитет не бездействаше, а действаше! ЦК беше мозъкът на армията!

Никой друг не би могъл да направи толкова невероятно откритие. Това е по силите само на гений. Дори идеолозите на ЦК не стигат дотам. След смъртта на Сталин идеолозите твърдят: Централният комитет е „ръководеща и направляваща сила“. Да си го твърдят, за радост на Суслов.

Но нито един идеологически мракобесник не се осмели да заяви: Централният комитет мисли вместо армията. Заявява го Жуков. Единствено той.

А най-невероятното е следното. През октомври 1957 година пленумът на ЦК отстранява Жуков от властта. И ето че всички защитници на Жуков изобличават ЦК за низостта му: събрали се, разбирате ли, тия разбойници, без да извикат великия стратег, и го изхвърлят по най-коварен начин, милия…

Драги другари, Жуков не гледа на нещата по този начин! Спомнете си думите на великия стратег, че ЦК е мозъкът на армията. А щом е така, за какво изобщо служат маршалите, генералите и адмиралите?

Като обявява Централния комитет за мозък на армията, Жуков сам си признава, че е деветата дупка на кавала. И ако вие, жреците на култа към Жуков, сте съгласни с мемоарите на кумира си, трябва да тълкувате събитията от октомври 1957 година другояче: Централният комитет е заел полагащото му се място, при което е ликвидирано едно ненужно управленско звено — в лицето на великия стратег.

* * *

Великият стратег надминава всички в самоунижението си пред фалшивото величие на Централния комитет. Ама никой не е олизвал колективния задник на ЦК чак до такъв блясък!