Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Сянката на победата (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Беру свои слова обратно, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Документалистика
Жанр
Характеристика
Оценка
4,8 (× 19 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване, корекция и форматиране
divide (2011 г.)

Издание:

Виктор Суворов. Взимам си думите назад

Първо издание

Превод: Иван Тотоманов

Редактор: Георги Борисов

Художник: Михаил Танев

Коректор: Венедикта Милчева

Формат: 32/84/108

Печатни коли: 33,5

Издателство Факел експрес, 2004 г.

ISBN: 954-9772-29-2

История

  1. — Добавяне

4

Някои хора може да попитат с подозрение: вероятно юни 1940-а е бил някакъв особен месец? Не. Най-обикновен си е. През юли същата година например народният комисар на отбраната е в кабинета на Сталин 21 часа и 57 минути, а началникът на Генералния щаб — 14 часа и 20 минути.

И така всеки месец. Че и повече.

Ще ми възразите, че през август на мястото на Шапошников за началник на Генералния щаб е назначен армейски генерал К. А. Мерецков, който бил малко на нож със Сталин и очевидно не е имал възможността да изложи мнението си.

Възраженията не се приемат. Да вземем например октомври 1940 година — избираме месеца наслуки. Народният комисар на отбраната маршал Тимошенко прекарва в кабинета на Сталин 25 часа и 40 минути, а началникът на Генералния щаб армейски генерал Мерецков — 30 часа и 30 минути.

На фона на тази статистика трябва да кажем, че Жуков послъгва, като казва, че нито предшествениците му на поста началник на Генералния щаб, нито народният комисар на отбраната са имали възможност да докладват на Сталин каква е обстановката.

Ако включим и заместниците на народния комисар на отбраната и заместниците на началника на Генералния щаб, които също докладват на Сталин за положението в подчинените им структури, се получават стотици часове всеки месец, стотици часове, в които Сталин непосредствено се е занимавал с въпросите на Народния комисариат на отбраната и на Генералния щаб.

Когато на мястото на Мерецков идва Жуков, ситуацията не се променя: всеки месец Сталин много пъти приема в кабинета си както народния комисар на отбраната, така и началника на Генералния щаб.

Решението армейски генерал Жуков да стане началник на Генералния щаб на РККА е прието на 13 януари 1941 година. Цялата втора половина на януари Жуков навлиза в обстановката и на 1 февруари приема поста официално.

Още преди да встъпи в длъжност, на 29 януари, Жуков прекарва в кабинета на Сталин 2 часа и 30 минути. На следващия ден — 1 час и 30 минути. В деня на встъпването си в длъжност, 1 февруари, Жуков е в кабинета на Сталин 1 час и 55 минути. Само за тези три дни Жуков прекарва в кабинета на Сталин шест часа без пет минути. Нима тези шест часа не са стигнали на великия стратег да опише ситуацията кратко и ясно? Все пак за шест часа, ако не да се решат, главните въпроси могат поне да се повдигнат.

На 12 февруари Жуков е в кабинета на Сталин 2 часа и 45 минути.

На 22 февруари — 3 часа и 45 минути.

На 25 февруари — 1 час и 55 минути.

На 1 март — 3 часа и 15 минути.

На 8 март — 1 час.

На 17 март — 5 часа и 55 минути.

На 18 март — 1 час и 55 минути.

Добре, дайте да повярваме на Жуков: Сталин не му давал възможност да се изкаже. Нека си представим следното: веднъж седмично в кремълския си кабинет Сталин мълчи — и Жуков също мълчи. Само за февруари 1941 година се събират 22 часа и 25 минути мълчание. И само в кабинета на Сталин. Защото те сигурно са се срещали и на други места. Можели са да мълчат и по телефона. Ако през тези часове Сталин и Жуков не са обсъждали военни въпроси, какво са правили? Ако през това време великият стратег само е зяпал тавана и се е прозявал, трябваше да си го каже направо. А не да лъже, че не му били дали възможност да се срещне със Сталин и да изложи гледната си точка.

Да не говорим, че тези часове са само началото.