Виктор Суворов
Взимам си думите назад (50)

6

Жуков е бил длъжен не само да чете спецсъобщенията на Голиков, но и сам да праща доклади на Сталин. При което неизбежно би трябвало да използва данните на Разузнавателното управление на Генералния щаб.

Един от документите, подписани от Жуков, беше публикуван от писателя Карпов. На 15 май 1941 година Тимошенко и Жуков пращат до Сталин документ, който започва с анализ на обстановката: „На границите на Съветския съюз към 15.05.41 г. са съсредоточени 86 пехотни, 13 танкови, 12 моторизирани и 1 кавалерийска дивизия, общо 112 дивизии… Като се има предвид, че германската армия в момента е с разгърнат тил, тя може да ни изпревари в разгръщането си и да нанесе внезапен удар…“. В документа се описват подробно германските войски, районите им на съсредоточаване и вероятните им намерения. По принцип Жуков преписва в доклада си до Сталин всичко, което му е съобщил Голиков.

С други думи, Жуков много добре е знаел какво става оттатък границата. Това се потвърждава от този документ, който не само е подписал, но и е съставил лично.

Писателят Карпов изпада във възторг: какъв анализ! Колко добре е разбирал Жуков положението!

А в мемоарите си Жуков „най-отговорно“ заявява, че изобщо не е подозирал за съсредоточаването на германските войски. А същият вече споменат писател Карпов нарича измислиците му „най-правдивата книга за войната“.

От една страна, Жуков всичко знаел и всичко виждал и следователно е гений. И в същото това време Жуков не знаел нищо, понеже Голиков уж не му се подчинявал и не му докладвал нищо. И ето ви го Жуков пак гений.

Изводът е простичък: Жуков може да казва каквото си ще, да залива с помия всички около себе си и да си остане чистичък. Писателят Карпов така или иначе пак ще обяви всичките му изявления за гениални.

Дори в случаите, когато стратегът се опровергава сам.