Виктор Суворов
Взимам си думите назад (94)

7

Комунистическите агитатори намират лесно обяснение: крепостта била стара, от XIX век, гарнизонът бил малък, а германците били много повече.

Нека си позволим да се усъмним в това.

Крепостта наистина е построена през XIX век. Но и предишният опит, и последвалият доказват, че и най-простите траншеи могат да се окажат непреодолим рубеж. Пример за това е цялата Първа световна война. Към началото на Втората много неща се променят. Ако дивизията ти е в траншеи обаче, танковете не са страшни, авиацията също. И артилерията не може да уплаши добре окопаната пехота. Пример за това е Курската дъга. През Втората световна война германската гаубична артилерия на практика не се различава с нищо от артилерията през Първата световна война. С такава артилерия врагът не може да изкара пехотата от траншеите. Колкото до стрелбата с оръдия — тя изобщо не е страшна за окопалите се.

Ако пък между нашите траншеи има някакви зидани съоръжения — къщи с мазета, канализационни тунели и шахти, каменни огради, железопътни насипи и т.н., тогава отбраната е още по-лесна. Солидните постройки облекчават положението на отбраняващите се и усложняват задачата на настъпващата страна. Пример за това са руините на Сталинград. Или на Берлин. Най-обикновените жилищни сгради, гарите, заводите и затворите, дори почти изцяло разрушени, ако се защитават умело и храбро, стават непреодолима преграда за настъпващия противник. Берлин е отбраняван от старци, инвалиди и деца, но те изгарят толкова съветски танкове, осакатяват и убиват толкова съветски войници и офицери, че можем да смятаме Берлинската стратегическа настъпателна операция на Червената армия за неуспешна. Представете си сега, че в Берлин или край него освен жилищните сгради, дворците, гарите, затворите и заводите има и истинска крепост с бастиони и бетонни фортове, с обилни запаси боеприпаси, продоволствие и така нататък. Какво щеше да плати тогава Червената армия за позорния си щурм?

Или да си представим, че на Курската дъга освен траншеите, покрити с царевичак и храсти или изобщо непокрити, Червената армия има и истинска крепост с външен периметър на отбраната 40 километра, с дълбоки подземия, които не могат да бъдат разрушения от никаква бомба и от никакъв снаряд, крепост с непробиваеми стени, с десетметрови насипи, подходите към които се прикриват от дълбоки канали и ровове. Коя отбрана ще е по-лесна: с траншеи и крепост или само с траншеи?

Дотогавашният опит го потвърждава. През зимата на 1939–40 година Червената армия воюва във Финландия. Съветските командири имат достатъчно възможности да се убедят, че по-лесно се настъпва там, където няма никакви строежи, отколкото там, където има дори най-обикновени каменни или тухлени къщи. Всяка къща, ако я отбранява дори съвсем малък гарнизон, може да бъде превърната в опорен пункт, с който е много трудно да се справиш.

А в Брест има не къща, не разрушен завод, а крепост! Истинска. Вътрешното ядро на крепостта е цитадела на острова. Пред фронта на цитаделата е широката река Западен Буг. Откъм тила и фланговете са ръкавите на река Мухавец, която се влива в Западен Буг. Между другото р. Мухавец също е корабоплавателна. И така, от всички страни имаме вода. Дори само това прави крепостта почти непристъпна. Опитайте се да преодолеете дълбоки водни прегради, ако ви обстрелват от стотици амбразури иззад непробиваеми стени. Защото стените на цитаделата са наистина непробиваеми. По целия периметър на Централния остров минава двуетажен иззидан от тухли кръг, дълъг почти два километра и с дебелина на стените два метра. Само в това централно кръгово здание има 500 каземата, в които може да се разположат 12 000 войници с всички запаси, необходими за продължителна отбрана. Под казематите има още един етаж, подземен, който може да служи за складови помещения и за убежище на личния състав. Още по-надолу, на втория подземен етаж, са прокопани подземни проходи под крепостта и под реките към прикриващите укрепления на съседните острови. Тези проходи позволяват да се прехвърлят резерви от всяка до всяка част на крепостта. Някои от тях излизат на няколко километра извън територията на крепостта.

Брестката крепост е шедьовър на военното изкуство. Германските генерали я наричат „Източния Вердюн“ или „руския Картаген“. По време на строежа й са използвани най-добрите за времето си технологии. Стените са иззидани така, че и цял век след издигането им са издържали преките попадения на практически всички артилерийски снаряди. В стените са прорязани тесни бойници, позволяващи над водата да се води кръстосан огън от всички посоки. На външната страна на цитаделата има кули с бойници за флангови обстрел на подстъпите към стената.

Централният остров е прикрит от всички страни от три други острова: Граничния (Западния), Болничния (Южния) и Северния. На всеки от тези острови е издигнато укрепление, верига мощни бастиони с височина до 15 метра. Между бастионите е насипан вал, дълъг над шест километра и висок над десет метра. От вътрешната страна на валовете и бастионите, в самата земя, са вкопани складове, командни пунктове, убежища за личния състав и огневи точки, позволяващи да се държи под обстрел цялото пространство пред крепостта на много километри. Всяко от прикриващите укрепления е по-голямо от цитаделата, във всяко могат да се разположат няколко хиляди бойци и всичко нужно за продължителна отбрана. Подходите към бастионите и вала на свой ред са прикрити от ръкавите и протоците на реките и от канали и широки ровове, пълни с вода. Всички подстъпи към бастионите и вала се прострелват с кръстосан огън от най-различни посоки. Валовете и бастионите на трите предмостни укрепления прикриват цитаделата и не позволяват на противника да води огън по нея с право мерене. За да стигне до цитаделата, противникът трябва да форсира не една, а няколко водни прегради: първо каналите и рововете, за да стигне до някое от укрепленията и евентуално да го превземе, и чак след това да форсира основната водна преграда, за да излезе пред цитаделата, точно под стените й, където просто няма къде да се укрие от смъртоносния огън от всички страни.

Освен всичко това на няколко направления бастионите и валовете са прикрити от още десетметрови валове и дълбоки ровове, пълни с вода. Брестката крепост с право се смята за една от най-силните крепости в Европа. Редица западни корифеи на фортификацията дори я слагат на първо място.

Крепостта непрекъснато се усъвършенства. В края на XIX век около нея са издигнати девет форта — всеки самостоятелна крепост с кръгова отбрана. Предназначението им е да не се позволи на противника да се приближи до крепостта и да я обстрелва от близко разстояние. Всеки от фортовете разполага с достатъчно мощна артилерия. И всеки е подготвен за продължителна отбрана в условия на пълна изолация. Всеки може да поддържа с огъня си съседните фортове и цялата крепост.

В началото на XX век на 6–7 километра от основното ядро на крепостта е изграден втори пръстен, вече от железобетонни фортове. Общата отбранителна линия се увеличава до 45 километра.

В началото на XX век Брестката крепост е първокласна за времето си. Това го признава даже „Советская военная энциклопедия“ (Том 1, с. 590).

Е не може една първокласна крепост от началото на XX век да остарее до 1941 година, фортовете и бастионите на Кьонигсберг не са остарели до 1945 година, нали? Реки войнишка кръв текат при щурма на тези бастиони от Червената армия. В края на Втората световна война Червената армия атакува над 40 градове крепости, сред които Вроцлав, Будапеща, Краков, Познан, Ратибор, Фюрстенберг, Франкфурт — и Брест също, разбира се. И за всяка крепост плаща е кръв, кръв и още кръв. Някой от съветските маршали да е нарекъл поне една от тези крепости остаряла? А пък единствено Кьонигсберг може да се сравни по мощ с Брест. Всички останали са по-слаби и по-стари.

Съветските командири са се убедили, че Брестката крепост не е остаряла, още през септември 1939 година, по време на съвместната съветско-германска подялба на Полша. Брестката крепост се отбранява от героичен полски гарнизон, а хитлеристите и сталинците под командването на Гудериан и Кривошеев я щурмуват. Та когато ви показват руините на Брест, си спомнете, че това не са само следите от щурма през 1941 година, но и от „освободителния поход“ през, 1939-а. Стените на крепостта не са повредени само от германски снаряди. Сталинската артилерия също има принос за това, в тясно взаимодействие с хитлеристката.

През 1944 година Брестката крепост пак е подложена на щурм — от Рокосовски. Тя вече е достатъчно порутена, но двудневният щурм струва живота на безчет съветски войници. Защото дори разбита, Брестката крепост е страховита твърдина.

А през 1941 година германската пехота нахлува в цитаделата още сутринта на първия ден на войната.

* * *

Повтарям: всяка крепост, всеки форт, елеватор, манастир става за отбрана. Там, където има крепост, е по-лесно да се организира отбраната, отколкото там, където няма. Още един пример: крепостта Шлиселбург, известна и с други имена, е от XIV век, за последен път е модернизирана като крепост в началото на XVII век. От началото на XVIII век е служила като затвор. Но през Втората световна война пак се налага да се използва за отбрана. Крепостта-затвор издържа на обсада от 8 септември 1941 до 18 януари 1943 година и така и не е превзета от германските войски. Крепостта Шлиселбург изобщо не може да се сравнява с Брестката крепост — тя наистина е древна и наистина остаряла. Но са я удържали. Странно, обаче никой не помисля да й присвои геройско звание като на Брестката крепост. Защо ли?

Ами защото с геройското звание в Брест се прикрива жесток позор.