Метаданни
Данни
- Серия
- Сянката на победата (2)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Беру свои слова обратно, 2004 (Пълни авторски права)
- Превод от руски
- Иван Тотоманов, 2004 (Пълни авторски права)
- Форма
- Документалистика
- Жанр
- Характеристика
-
- Втора световна война
- Йосиф Сталин
- Теория на конспирацията
- Фашизъм — комунизъм — тоталитаризъм
- Шпионаж
- Оценка
- 4,8 (× 19 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване, корекция и форматиране
- divide (2011 г.)
Издание:
Виктор Суворов. Взимам си думите назад
Първо издание
Превод: Иван Тотоманов
Редактор: Георги Борисов
Художник: Михаил Танев
Коректор: Венедикта Милчева
Формат: 32/84/108
Печатни коли: 33,5
Издателство Факел експрес, 2004 г.
ISBN: 954-9772-29-2
История
- — Добавяне
6
Като писател Константин Симонов е бил длъжен да е бдителен, да обръща внимание на дребните, на пръв поглед незабележими подробности. Разказът на Жуков пред Симонов, дори една само дума в него, свидетелства не за решителността и безстрашието на Жуков, а за чудовищната му безотговорност. Какво значи: „Казах на командващия флота Трибуц“?
Армейски генерал Павлов изпълнява писмените директиви на Жуков. Впоследствие го обвиняват, че е изпълнил заповед, и го разстрелват. Заедно с целия му щаб. В Ленинград Жуков не дава дори писмени заповеди: казах на командващия флота! Щом като е толкова мъдър, решителен и сигурен в победата, Жуков е трябвало да заяви: аз, Жуков, поемам лична отговорност за съдбата на флота! Ето ви писмена заповед: корабите незабавно да се разминират! Ако дори един попадне в ръцете на противника — нека разстрелят мен!
Великият стратег обаче никъде не споменава нито думичка за писмена заповед да се разминират корабите. И нито един от защитниците на Жуков никога не е представял подобен документ: вижте го колко е храбър, поема цялата отговорност лично! На Константин Симонов пък изобщо не му идва наум да се възмути от тази ужасна безотговорност — да даваш устни заповеди, без да има нищо на хартия.
Писателят Симонов е трябвало да зададе на стратега и друг въпрос: защо ми разправяш бе, Георгий Константинович, че си дал заповед корабите да се разминират, а в мемоарите ти няма нито думичка за това? От скромност ли?
И е трябвало освен това да попита: как е реагирал командващият Балтийския флот адмирал Трибуц на заповедта на Жуков.
Много е интересно да слушаш как някой най-решително и смело издава заповеди. Не по-малко интересно е обаче да се знае как тези заповеди се изпълняват. Няма по-жалко зрелище от това командирът да крещи запенен, а подчинените му да игнорират заповедите му.
Преди да описват вдъхновено как стратегическият гений дава заповед корабите да се разминират, писателите-герои е трябвало да се поинтересуват била ли е изпълнена заповедта на Жуков. Самият пълководец ни разказва, че бил дал такава заповед — но забравя да уточни изпълнена ли е, или не.
Издънката е там, че корабите на Балтийския флот наистина са разминирани, но след година, през есента на 1942-ра, когато окончателно става ясно, че врагът в никакъв случай не може да ги плени. По това време Жуков вече отдавна не е в Ленинград.
Значи имаме едно от двете:
— или през септември 1941 година стратегът издава строга заповед, а командването на флота й се присмива изобщо не я изпълнява;
— или стратегът просто е измислил решителните си действия в Ленинград и разказва на наивния писател Симонов неща, които никога не са ставали.