Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Сянката на победата (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Беру свои слова обратно, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Документалистика
Жанр
Характеристика
Оценка
4,8 (× 19 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване, корекция и форматиране
divide (2011 г.)

Издание:

Виктор Суворов. Взимам си думите назад

Първо издание

Превод: Иван Тотоманов

Редактор: Георги Борисов

Художник: Михаил Танев

Коректор: Венедикта Милчева

Формат: 32/84/108

Печатни коли: 33,5

Издателство Факел експрес, 2004 г.

ISBN: 954-9772-29-2

История

  1. — Добавяне

6

Като писател Константин Симонов е бил длъжен да е бдителен, да обръща внимание на дребните, на пръв поглед незабележими подробности. Разказът на Жуков пред Симонов, дори една само дума в него, свидетелства не за решителността и безстрашието на Жуков, а за чудовищната му безотговорност. Какво значи: „Казах на командващия флота Трибуц“?

Армейски генерал Павлов изпълнява писмените директиви на Жуков. Впоследствие го обвиняват, че е изпълнил заповед, и го разстрелват. Заедно с целия му щаб. В Ленинград Жуков не дава дори писмени заповеди: казах на командващия флота! Щом като е толкова мъдър, решителен и сигурен в победата, Жуков е трябвало да заяви: аз, Жуков, поемам лична отговорност за съдбата на флота! Ето ви писмена заповед: корабите незабавно да се разминират! Ако дори един попадне в ръцете на противника — нека разстрелят мен!

Великият стратег обаче никъде не споменава нито думичка за писмена заповед да се разминират корабите. И нито един от защитниците на Жуков никога не е представял подобен документ: вижте го колко е храбър, поема цялата отговорност лично! На Константин Симонов пък изобщо не му идва наум да се възмути от тази ужасна безотговорност — да даваш устни заповеди, без да има нищо на хартия.

Писателят Симонов е трябвало да зададе на стратега и друг въпрос: защо ми разправяш бе, Георгий Константинович, че си дал заповед корабите да се разминират, а в мемоарите ти няма нито думичка за това? От скромност ли?

И е трябвало освен това да попита: как е реагирал командващият Балтийския флот адмирал Трибуц на заповедта на Жуков.

Много е интересно да слушаш как някой най-решително и смело издава заповеди. Не по-малко интересно е обаче да се знае как тези заповеди се изпълняват. Няма по-жалко зрелище от това командирът да крещи запенен, а подчинените му да игнорират заповедите му.

Преди да описват вдъхновено как стратегическият гений дава заповед корабите да се разминират, писателите-герои е трябвало да се поинтересуват била ли е изпълнена заповедта на Жуков. Самият пълководец ни разказва, че бил дал такава заповед — но забравя да уточни изпълнена ли е, или не.

Издънката е там, че корабите на Балтийския флот наистина са разминирани, но след година, през есента на 1942-ра, когато окончателно става ясно, че врагът в никакъв случай не може да ги плени. По това време Жуков вече отдавна не е в Ленинград.

Значи имаме едно от двете:

— или през септември 1941 година стратегът издава строга заповед, а командването на флота й се присмива изобщо не я изпълнява;

— или стратегът просто е измислил решителните си действия в Ленинград и разказва на наивния писател Симонов неща, които никога не са ставали.