Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Сянката на победата (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Беру свои слова обратно, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Документалистика
Жанр
Характеристика
Оценка
4,8 (× 19 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване, корекция и форматиране
divide (2011 г.)

Издание:

Виктор Суворов. Взимам си думите назад

Първо издание

Превод: Иван Тотоманов

Редактор: Георги Борисов

Художник: Михаил Танев

Коректор: Венедикта Милчева

Формат: 32/84/108

Печатни коли: 33,5

Издателство Факел експрес, 2004 г.

ISBN: 954-9772-29-2

История

  1. — Добавяне

5

Дъщерята на Жуков Мария Георгиевна обича да разказва ужасяващи истории за това как не давали на великия стратег да пише истината: „Суслов и други работници на ЦК нареждаха на издателството на АПН да режат и да махат от спомените най-важното…“ („Красния Звезда“, 29 юни 2002).

На въпроса на „Красная Звезда“ защо след завършването на МГИМО не е станала дипломатка, Мария Георгиевна отговаря: „Осъзнах, че главната задача в живота ми е работата върху татковите архиви и върху книгата, която той ми заръча да напиша. Малко преди смъртта си татко очевидно вече разбираше, че конюнктурните драскачи ще пишат само лъжи за живота му, и ми каза, когато порасна, да проуча всичките му архиви, дневници и писма и да напиша правдива книга“ (пак там).

Мария Георгиевна написа тази „правдива“ книга. Уводната статия се казва „Душата му беше християнска“. Оказва се, че участникът в три държавни преврата, убиецът, разстрелял умопомрачителен брой хора без съд и следствие, военният престъпник, подписал заповедта да се разстрелват семействата на попадналите в плен червеноармейци и командири, крадецът, мародерът и многоженецът, членът на Президиума на ЦК на КПСС, най-кървавият пълководец в историята на човечеството на всичкото отгоре бил и дълбоко вярващ.

През „перестройката“ още не беше модерно да се кръстиш, така че по времето на Горбачов описваха Жуков като истински комунист и верен ленинец. От 1991 година обаче стана модно да се кръстиш, като влизаш в черква. И тутакси, по последната мода, „маршалът на победата“ се появи пред изумената публика със сияещ ореол над мъдрото чело. За християнските добродетели на великия стратег ще си поговорим отделно, сега ще отбележа само, че дори „Красная Звезда“ (2 декември 2003) се възмути: „Мария Георгиевна попрекалява, като изкарва баща си набожен“.

Сигурен съм, че когато в Русия стане модерно мюсюлманството, Мария Георгиевна ще изнамери доказателства, че великият й баща през цялата война си е носил до сърцето Корана. И че адютантите са му носели молитвеното килимче по всички фронтове. И че е искал и до Мека бос да иде, милият, обаче така и не могъл…

Попречили му гадните мръсници от ЦК.