Виктор Суворов
Взимам си думите назад (122)

5

След смъртта на Сталин Жуков веднага се превръща в яростен противник на сталинизма и храбро започва да рита с лъснатите си до блясък маршалски ботуши сянката на мъртвия Сталин: „Ние сме длъжни да извлечем от това всички необходими уроци, да продължаваме настойчиво да разясняваме антиленинската същност на култа към личността, като преодолеем страха от излагането на фактите, които пречат на ликвидирането на култа към личността“. Това са думи от проекта за изказването на Жуков на пленума на ЦК на КПСС през май 1956 година („Георгий Жуков. Стенограмма октябрьского (1957 г.) пленума ЦК КПСС и другие документы“. М., Международный фонд „Демократия“, 2001, с. 137).

Великият стратег яростно и самоотвержено се бори с култа към личността на Сталин… и раздува култа към себе си. В същата реч на пленума на ЦК, като преодолява „страха от излагането на фактите“, Жуков разказва колко глупаво е ръководил войната Сталин: „Вместо незабавно да организира ръководна група на Върховното командване за управление на войските, Сталин заповяда: началникът на Генералния щаб на втория ден на войната да замине за Украйна, в района на Тернопол, за да окаже помощ на командващия Югозападния фронт“ (пак там, с. 141).

Ха така! Значи Сталин праща Жуков в Тернопол не през първия ден на войната, а през втория! Е, тогава всичко се получава. Тогава, ако е кацнал в Киев сутринта, до вечерта Жуков е можел да стигне в Тернопол.

През 1956 година, без да мисли, Жуков излага „фактите, които пречат на ликвидирането на култа към личността“… А после се сепва: щом Сталин му е заповядал да замине за Тернопол на 23 юни, кой вместо Сталин носи отговорността за безумните директиви от първия ден на войната?

За да се отърве от отговорността за 22 юни, на Жуков му трябва нова, „по-правдива версия“ на събитията и фантастичното пътуване до Тернопол да е не на втория, а през първия ден на войната. И той внезапно се сеща: ах, да, Сталин ме прати в Тернопол не на 23, а на 22 юни! Да, да, спомних си. Към 13 часа той ми се обади по телефона и ме прати на Югозападния фронт. Аз възразих: ами кой ще управлява Генералния щаб? А той ми отвърна сърдито: излитай веднага, ние тук и без тебе ще се оправим!

Под престъпната самоубийствена Директива№3, която не е друго, а смъртна присъда за Червената армия и Съветския съюз, подписа на Сталин го няма.

Но подписът на Жуков е там.

Затова великият стратег, погубил Съветския съюз и десетки милиони негови жители, се усуква като мокра връв. Той иска да избегне отговорността за гибелта на страната и за милионите жертви. Точно затова в „най-правдивата книга“ си спомня, че цял ден (чак до два следобед) не бил ял нищо. Ей, съвсем е щял да отслабне, ако в правителствения самолет е нямало сандвичи. Разказът за сандвичите му е необходим, за да запълни празнината, за да не споменава още веднъж в мемоарите си Директива №3 и да публикува текста й.

Точно затова е измислен разговорът със Сталин към един часа на 22 юни и излитането след 40 минути.

Един вид, Сталин направо гони Жуков от Москва и дори малко раздразнено му заповядва: излитай веднага, ще се оправим и без тебе!

Точно затова е измислено фантастичното пътуване до Тернопол: аз, великият, тогава не бях в Москва! Не съм съчинил аз тази директива! Без мен го направиха! Сталин нареди да ме подпишат! През това време аз пътувах възможно най-бързо за Тернопол! И възразявах! Не бях съгласен! Но въпросът вече беше решен! Без мен! Моят подпис не променяше нищо!

Но стратегът не се е сетил, че ръкописите не горят.