Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Сянката на победата (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Беру свои слова обратно, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Документалистика
Жанр
Характеристика
Оценка
4,8 (× 19 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване, корекция и форматиране
divide (2011 г.)

Издание:

Виктор Суворов. Взимам си думите назад

Първо издание

Превод: Иван Тотоманов

Редактор: Георги Борисов

Художник: Михаил Танев

Коректор: Венедикта Милчева

Формат: 32/84/108

Печатни коли: 33,5

Издателство Факел експрес, 2004 г.

ISBN: 954-9772-29-2

История

  1. — Добавяне

4

Жуков прекарва в Ленинград малко повече от три седмици. И всеки ден — разстрели, разстрели, разстрели. И заплашване с разстрел — на всички, от командващите армии до редниците. Заповедите на Жуков за разстрел са ту секретни, ту съвършено секретни. В зависимост от това към каква категория командири са адресирани. И до тях — незасекретени заповеди за разстрели, за всички бойци и командири. Плюс заповеди заместник-командващите армиите и началниците на армейските щабове лично да поведат в бой стрелковите дивизии или дивизиите на народното опълчение (дно). Напред! Така ни учи Жуков!

На това му се казва стратегия. Това е то превъзходството на Жуковото оперативно-стратегическо майсторство над хитлеристките генерали. Хитлеристите не са стигнали до такива висоти на военното изкуство — поне началник-щабовете на армиите им не водят лично дивизиите в битка.

Дотук всичко е чудесно, но не е ясно едно: дивизията може да се води в настъпателен бой. В отбрана просто няма накъде да я поведеш. След като (според Жуков) Ленинград е бил в критично положение, значи войските е трябвало да заемат позиции за отбрана. Спомнете си „Островът на съкровищата“ — сигурно сте я чели като деца. Добрите на острова са само шепа, лошите са много. Обаче добрите намират една оградена къща. И се скриват в нея. Оградата ги спасява от куршумите, къщата също е с дебели стени. И добрите се отбраняват — стрелят по враговете. Оградата ги спасява. Ако бяха на открито, бандата пирати щеше да ги избие без проблеми. Оградата и стените обаче ги спасяват.

В Ленинград Жуков разполага не с оградена къщичка, а с непристъпни укрепени райони, фортове и бастиони. Защо не държи дивизиите си в тях? Дори в най-обикновен окоп войникът е защитен почти изцяло — подава му се само главата. И стреля от позиция. А настъпващият враг е на открито, в цял ръст, вижда се целият. И е запъхтян: тича и носи цялото си снаряжение. Отбраняващият се стреля от окопа, от упор. А настъпващият стреля тичешком. Ако ли пък отбраняващите не са в окопи, а в железобетонни и бронирани блиндажи, врагът изобщо не е страшен — стреляй и не се бой.

Ако великият ни стратег беше чел „Островът на съкровищата“, ако беше разбрал тактиката поне на равнището на детско-юношеските приключенски романи, нямаше да изкара войските си от непристъпните укрепления в идиотски атаки — че да ги предвождат и генерал-майори и генерал-лейтенанти.

В най-правдивата си книга за войната „Спомени и размисли“ геният на стратегията не си спомня и не размишлява за тези атаки. Не си спомня и не размишлява и за заповедите си за разстрел. Интересно ще е да разберем колко такива заповеди е подписал и колко души е разстрелял — лично.

Защитниците на великия пълководец си имат обяснения и подробни отговори за всяко негово престъпление: да, казват, имало е такива заповеди, но те са били просто така, Георгий Константинович е искал само да сплаши подчинените си. Да, всеки ден е подписвал заповеди за разстрел, но то е било само за да се направи на страшен и строг. Никой изобщо не е мислел да изпълнява тези заповеди… „Жуков, разбира се, не разстрелва и не беси никого. Обстановката обаче изисква резки фрази“ (Н. Яковлев. „Маршал Жуков“. М., Известия, 1995, с. 91).

Ох, пак се излагате, господа защитници на Жуков. Нищо по-жалко няма от командир, който издава заповеди, без те изобщо да бъдат изпълнени.