Виктор Суворов
Взимам си думите назад (177)

8

Минирането на кораби е сложна и отговорна работа. Както свидетелстват адмиралите Кузнецов, Трибуц и Пантелеев, то не е можело да почне веднага след получаването на заповедта. Първо е трябвало да се подберат психически устойчиви хора, на които да може да се повери взривяването. А бойните единици са над двеста! Без да се броят бреговите обекти на флота. Трябва и да се предотврати паниката и падането на моралния дух на личния състав на минираните кораби. Да се предотврати паниката има само един начин — тайната. За тази цел трябва да се подберат стотици изпълнители, и то такива, че из флота да не плъзнат слухове. Има и много други проблеми — конкретно с минирането например. Първо, корабите трябва да се разположат на такива позиции, че не само да бъдат взривени, но и да запушат фарватерите с корпусите си. С две думи — минирането не е можело да започне на 13 септември. Започва по-късно.

Според разказите на Жуков корабите били минирани, а той заповядал: „Разминирайте ги!“ Според документите излиза, че към момента на пристигането на Жуков в Ленинград корабите още не са минирани. Операцията за — минирането им започва, след като Жуков е назначен за командващ на Ленинградския фронт, след като той пристига в Ленинград и приема длъжността. Според Жуков той пристига в Ленинград на 9, а може би на 10 септември и веднага отменя заповедта на Сталин, подписана впрочем на 13 септември.

Излиза, че не само е отменил заповед на Сталин, но го е направил и цели три дни преди тя да бъде подписана.

От което на свой ред следва, че героичните сцени на съвещанието в Смолни са плод на болното въображение на стратега… и на тъпотията на писателите-герои.

* * *

Жуков е в Ленинград по-малко от месец. Пристига на 13 септември, заминава на 6 октомври. Появата му в Ленинград не променя нищо — и нищо не може да промени.

Нито преди пристигането на Жуков в Ленинград, нито докато той е там, нито след като си заминава, никой не взривява особено важни обекти в града.

А сега ми обяснете в какво се състои личният принос на спасителя. Какво се променя, след като той пристига?

Жуков се фука: отидох и заповядах да разминират корабите.

Всичко е точно наопаки. Жуков пристига и чак след пристигането му започва операцията за минирането на особено важни обекти в града и във флота. И никой не пита Жуков нито за мнението му, нито за съвет, нито за съгласие, да не говорим за разрешение.