Виктор Суворов
Взимам си думите назад (218)

1

Разказът на Жуков за Лаврентий Павлович Берия е още по-невероятен.

Ето какво споделя Жуков със съавторката си Ана Миркина по време на първата им среща: „Държеше се като последен страхливец, по време на делото плачеше, молеше да го оставят жив. Според мен, ако ще мреш, посрещни смъртта достойно!“

Ана Давидовна си спомня, че като казва тези думи за поведението на Берия пред съда, Жуков „изведнъж някак се изправи, пак стана недостъпен и величествено строг. Гледаш го и вярваш — само така би могъл да умре този човек, с високо вдигната глава“ („Огонёк“, 1988, №16, с. 14).

Жуков много пъти се връща на тази тема: „На разстрела Берия се държа много лошо, като последен страхливец. Плачеше истерично, падаше на колене, накрая напълни гащите“ („Георгий Жуков. Стенограмма октябрьского (1957 г.) пленума ЦК КПСС и другие документы“. М., Международный фонд „Демократия“, 2001, с. 624).

Тук пак се появява образът на митичния адютант на Власов с револвера. И пак ни смайва невероятната яснота, с която стратегът си спомня за събития, в които не е бил участник.

Групата на Берия е съдена от Специалния съдебен състав на Върховния съд на СССР. За председател на Специалния съдебен състав е назначен маршалът на Съветския съюз И. С. Конев. Членове на състава са Н. М. Шверник, Е. Л. Зейдин, К. С. Москаленко, Н. А. Михайлов, Л. А. Громов, К. Ф. Лунев и М. И. Кучава.

Процесът е закрит. Жуков не присъства.

Присъдата е изпълнена от генерал-полковник Батицки, бъдещ маршал на Съветския съюз.

На изпълнението на присъдата присъства армейски генерал Москаленко, бъдещ маршал на Съветския съюз, и Генералният прокурор на СССР Руденко.

Жуков пак го няма.

Маршалите на Съветския съюз Конев, Батицки и Москаленко не дрънкат наляво-надясно за участието си в процеса и в разстрела на маршала на Съветския съюз Лаврентий Павлович Берия. Нито един от тях (доколкото ни е известно към момента) не е оставил писмени свидетелства за този случай. Също така постъпват и останалите участници в този позорен процес. (Ако Берия е бил виновен, е трябвало да го съдят публично.)

Когато почва да се говори за ролята на маршала на Съветския съюз Конев в случая, той отговаря кратко и рязко: „Това не прави чест на никой военен“.

Всички въвлечени в комедията с процеса и изпълняването на присъдата смятат участието си за срамно и затова не обсъждат случая с когото им падне.

Единствено маршалът на Съветския съюз Жуков, който няма нищо общо нито с процеса, нито с разстрела, описва в пресата подробности. Разказва за неща, които не е видял с очите си, на които не е бил свидетел. Разказва ги на практика на непозната жена при първата им среща.

И не възразява тази жена да записва думите му и да ги публикува.