Виктор Суворов
Взимам си думите назад (230)

6

Жуков изчислява колко танка не са му стигали и го съобщава на целия свят. Какъв е номерът в случая? За да знаеш какво и колко не ти стига, трябва да знаеш с какво разполагаш: трябват ти десет чифта ботуши например, имаш девет, значи с един чифт по-малко. Жуков обаче, както вече видяхме, не знае броя на съветските танкове дори приблизително. И това се казва официално. Наистина е гений — след като не знае колко има, да пресметне колко не му достигат.

Хитлер, както съобщава Жуков, има 3712 танка. За да уравновеси положението, отбраняващата се страна може да има три пъти по-малко сили. Тази формула я знае всеки новобранец във всяка армия на света — тя е известна от векове, от хилядолетия даже. В нашия случай през юни 1941 година на Червената армия й е било достатъчно да има в отбрана 1237 танка, при това остарели като тези на Хитлер, с бензинови двигатели, с противокуршумна броня и с тесни вериги. И тогава силите на настъпващата и на отбраняващата се страна щяха да са равни. И изобщо е нямало да са необходими най-новите танкове. С геройския си труд, като понася неимоверни лишения, търпи ужасни загуби и дава свръхчовешки жертви, народът е построил заводи и е дал на Жуков до командва 23 767 танка, т.е. 19 пъти повече, отколкото му трябват за отбрана, и ето че Жуков казва, че не му стигали. Малко са му на великия стратег, той искал да има още 32 000, от които 16 600 най-нови. В този случай балансът щеше да е: 55 767 съветски танка, от които 18 660 най-нови, срещу 3712 остарели германски танка, от които нито един от нов тип. Тоест Жуков иска срещу всеки остарял германски танк да има по 15 съветски, от които по пет най-модерни.

Като чете тези цифри, човек неизбежно си задава въпроса за умствените способности на руския народ, за пълноценността му, за висшите и низшите раси. Жуков е окалял народа ни така, че ще има да се мием и търкаме десетилетия, ако не и цели векове.

Да си представим една шахматна дъска. Приемаме, че хиляда танка са една фигура. А хиляда от новия тип са царица. Червените имат 23 фигури (на три реда), включително две царици. А кафявите са с четири фигури. По-точно — не съвсем четири, и нито една царица. И червените заявяват, че не им стигали силите. Жуков държи червените фигури да заемат цели седем реда и да има 18 царици. Срещу три и половина германски фигури изобщо без царица.

Дават ни и друго обяснение на катастрофата от 1941 година: германците били съсредоточили силите си на тесни участъци… Съветникът на президента на Русия генерал-полковник Д. Волкогонов например обяснява следното: „Въпросът е, че войските на Вермахта бяха съсредоточени в няколко мощни групировки, благодарение на което на направленията на главните удари противникът имаше четири– и петкратно превъзходство в сили и средства“ („Русская мыслъ“, 11–17 май, 1995).

Хайде да помислим. Представете си улично сбиване. От едната страна имаме 23-ма мъжаги, от които двама каратисти, от другата — четирима, по-точно трима и половина, без каратист… Е обяснете ми как тези тримата и половина могат да се съсредоточат на тесни участъци, та да пребият двайсет и тримата (с каратистите барабар)? Обаче успяват. И сега ни обясняват, че 23-мата не успели да победят, прекалено малко били, не им стигали още 32-ма, включително 16 каратисти. Срещу трима. Трима и половина де.

Или си представете световно по футбол. Ние имаме 23-ма играчи, те имат трима… Обаче са се съсредоточили на тесни участъци… Пък на нас не ни достигат само…

Хората по цял свят четат, чудят се, сравняват, правят си изводи. И изводите им изобщо не са в полза на умствените способности на руския народ.

Да допуснем все пак, че Жуков наистина не е знаел с колко танка разполага. Да приемем, че нямаме никакви танкове — ама нито един. Дори и тогава обаче приказките на Жуков, че срещу по-малко от четири хиляди германски танка ни трябват 32 хиляди, са си чиста обида. На първо място — обида към руския народ. И към всички останали народи на бившия Съветски съюз. Защото тъкмо заради неговите сметки всички ние изглеждаме кретени и дебили. Дори само за тези му думи Жуков би трябвало да бъде смъкнат от пиедестала си. Затова ли е лизал задника на Брежнев — за да може да оклевети народа си, да каже „историческата истина“, че ние не сме способни на нищо?

Съотечественици, имаме избор: или да признаем, че престъпната ни власт е подготвяла завоевателна война и изобщо не се е готвила за отбрана и затова са ни хванали със смъкнати гащи и са ни гонили чак до Москва, или трябва да признаем, че сме идиоти.

Книгата на Жуков е расистка, понеже набива в главите ни идеята за това колко нищожен е народът ни. Хитлеристите са искали да ни натрапят идеята за расовото превъзходство на германците над славяните, евреите и така нататък. И не успяват. Марксистът Жуков обаче успява. Марксистите-ленинци ни научиха да презираме самите себе си, да мразим самите себе си. Научиха ни да плюем на миналите и на бъдещите поколения, да плюем на земята си, на собствената си история. Хитлер не успя да ни покори. Жуков успя.

Всички, които мразят руския народ, хвалят книгата на Жуков. Другарите от „Красная Звезда“ отиват направо при Михаил Александрович Шолохов: кажи нещо де… Обаче: „Шолохов не дава оценки току-така“. („Ако похваля някого, другите ще се обидят“.) Прави един комплимент впрочем: „Военните мемоари на маршалите Жуков и Рокосовски са блестящи книги“ („Красная Звезда“, 24 май 1995).

Не е прав Михаил Александрович да забърква бялото с черното. В мемоарите на Рокосовски няма нищо, което да прилича на долните измислици на Жуков.

А хорът на омразниците продължава: о, колко е велик Жуков!

Та искам да попитам нашите лауреати, нашите стратези с генералски и маршалски пагони: не ви ли е срам, уважаеми другари, не ви ли е отвратително да прибирате сребърниците си заради хвалбите си за този бълвоч в корици?