Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Сянката на победата (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Беру свои слова обратно, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Документалистика
Жанр
Характеристика
Оценка
4,8 (× 19 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване, корекция и форматиране
divide (2011 г.)

Издание:

Виктор Суворов. Взимам си думите назад

Първо издание

Превод: Иван Тотоманов

Редактор: Георги Борисов

Художник: Михаил Танев

Коректор: Венедикта Милчева

Формат: 32/84/108

Печатни коли: 33,5

Издателство Факел експрес, 2004 г.

ISBN: 954-9772-29-2

История

  1. — Добавяне

2

Лично мен вълшебното самоусъвършенстване на текстовете на Жуков ме докарва до възторг и трепет. Ето един пример от началния период на войната.

През юни 1941 година в района на Минск е обкръжен и разгромен Западният фронт. Загиват и четирите армии на този фронт. В самото начало на юли, за сметка на стратегическия резерв, Сталин създава нов Западен фронт, но и той веднага попада в обкръжение. Армиите пак са четири. Само че сега са в района на Смоленск. А това е главното стратегическо направление на войната.

За виновник за първото обкръжение е обявен командващият Западния фронт армейски генерал Павлов. Разстрелват го. Заедно с него разстрелват не само генералите от висшето ръководство на Западния фронт, но и всички относително близо до него: от началник-щаба на фронта до началниците на санитарния склад и ветеринарната лаборатория.

Кого обаче да разстрелят за второто обкръжение на Западния фронт? Да обвинят новия командващ и щаба му за същите грешки? Е, втори път такъв номер не минава. И в първия, и във втория случай заповедите до Западния фронт идват от Генералния щаб, от неговия гениален началник — армейски генерал Жуков.

Сталин сваля Жуков от поста началник на Генералния щаб. Би трябвало да последва единственото възможно в такъв случай наказание. Заради „гениалното“ си планиране, за гибелта на осем армии Жуков е трябвало да бъде разстрелян. И си го е заслужил.

През 1953 година арестуваният маршал на Съветския съюз Л. П. Берия праща на кремълските вождове няколко писма. В тях покрай другото се споменава един доста интересен момент: през юли 1941-а Берия спасява Жуков от гнева на Сталин. А след 12 години самият Берия седи в килията и чака да го разстрелят. Няма какво да губи и няма защо да лъже. Дори напротив — лъжите са можели само да утежнят положението му — а, и лъжеш на всичкото отгоре?

И значи през 1953 година арестуваният Берия напомня на Жуков: нали ти спасих живота през 41-ва!

Но оказаната вече услуга не струва нищо. Жуков, естествено, не си спомня за спасителя си и не прави нищо за спасението му.