Виктор Суворов
Взимам си думите назад (45)

1

Вината на началника на Разузнавателното управление на Генералния щаб генерал-лейтенант Ф. Голиков е минимална. А може и изобщо да не е бил виновен. Сталин в частност изобщо не го мисли за виновен. За това може да се съди по факта, че още на 9 юли 1941 година генерал-лейтенант Голиков води в Лондон преговори с правителството на Великобритания от името на съветското правителство.

Официално Голиков пристига в Лондон като ръководител на съветската военна мисия. В документите е посочена длъжността му: заместник-началник на Генералния щаб на Червената армия. Без уточнения.

Това е истина, но не цялата истина.

За неофициалната част на мисията на Голиков всеки може да се сети и сам, като си зададе простичкия въпрос: нима през ужасния юли 1941 година Сталин не е имал кого другиго да изпрати във Великобритания освен шефа на военното си стратегическо разузнаване?

Времето е критично, данните от разузнаването са необходими на момента. Ножът е опрял до кокала. Резидентурите на Разузнавателното управление на Генералния щаб в чужбина разполагат с необходимата информация, но връзката с много от тях е прекъсната. Причината: агентурната мрежа е създадена с оглед на съкрушителното настъпление на Червената армия в Европа, за ситуация, при която съветските фронтове и армии стремително напредват към вражеските столици. А за ситуация „велика отечествена“ не са подготвени канали за връзка. Агентурните радиостанции „Север“ осигуряват устойчива връзка със съветската територия при внезапно нападение на Червената армия срещу Германия. Всичко обаче се проваля. При отбранителната война съветският фронт се изтегля назад, приемният център на Разузнавателното управление на Генералния щаб в Минск е превзет. Връзката прекъсва. Бързо се създават нови приемни центрове, но те нямат необходимия обсег.

За това не бива да се обвинява само Голиков. Никой в Съветския съюз не предвижда „велика отечествена“, т.е. война на своята територия. Червената армия вече е готова за освободителен поход. Единственият възможен вариант е война „на вражеска територия, с малко жертви, с един могъщ удар“.

Разузнаването се готви за такава война, за каквато му е заповядано, за войната, планирана в Кремъл и в Генералния щаб.

Войната обаче не почва по кремълските сценарии. И се налага всичко в страната и в армията да се преправя и нагажда.

И Голиков заминава за Лондон…

Цел: да пренастрои връзките на агентурната мрежа. Щом предаванията от Берлин, Женева, Париж, Виена 0 Копенхаген вече не могат да се приемат от съветска територия, значи спешно трябва да се разгърне приемен център и ретранслатор в съветското посолство в Лондон. Става въпрос за внезапно и срочно организиране на нови канали за връзка с най-важната агентура и с цяла Европа. Тази задача не може да се повери на никого освен на началника на Разузнавателното управление.

Именно затова Голиков отива във Великобритания. Има и други задачи. И се справя и с тях.