Виктор Суворов
Взимам си думите назад (87)

6

Пак там, на пленума на ЦК на КПСС, го обвиняват: и ти си същият! Ако поразровим архивите, все ще намерим някъде и твоя подпис. На което стратегът гордо отговаря: „Ровете! Няма да намерите подписа ми!“ А после, докато гледа дъщерите си в очите, великият пълководец отговаря твърдо, че не е бил свързан с никакви репресии. Никога!

И защитниците на Жуков почват да ахкат: ама той е направо светец! Абсолютно чист.

Едно възражение: ако един престъпник отрича вината си, от това не следва, че е невинен.

„Няма да намерите подписа ми“ — заявява Жуков през юни 1957 година, но през 1953-а сваля Берия, защото той иска да спре строителството на социализма в Източна Германия. Рецептата на Жуков е да гази народите с танкове, докато не разберат предимствата на социалистическия начин на производство. На Жуков ужасно му се ще да разобличи престъпленията на предишния вожд: Сталин градеше лош социализъм, а моят ще е добър! Ще продължа социалистическия експеримент на всяка цена и няма да позволя на никого да се измъкне от решетките!

На 26 февруари 1956 година в Москва се закрива позорният XX конгрес на КПСС, който уж осъжда култа към личността на Сталин, а още на 9 март Жуков издава заповед да се стреля по мирната демонстрация в Тбилиси. През ноември същата 1956 година стратегът подписва заповед Унгария да бъде поставена на колене — на всяка цена. А заедно с нея и Полша.

Ако още някой би се осмелил да надигне глава — и там е щял да прати танкове.

Великият спасител на Отечеството получава първия си орден за наказателни експедиции. Да убива руски селяни — това според него не е репресия. Заповедта за унищожаване на Украйна също не е терор според мнението на великия пълководец. Ако не броим пенсионните дрънкулки, последните си награди на бойния си пост — четвърти орден „Ленин“ и четвъртата Златна звезда — Жуков получава на 1 декември 1956 година. Официално за шейсетата си годишнина, а всъщност защото четири седмици преди това е удавил Унгария в кръв. Това според него също не е репресия.

Да обърнем внимание на една мъничка подробност: на пленума на ЦК на КПСС „Кристално чистият военачалник изобличава престъпниците на базата на подбрани за него материали“ (Н. Яковлев. „Маршал Жуков“. М., „Известия“, 1995, с. 278). Внимание обърнете на думите подбраните за него материали.

Важното в случая е следното. Жуков изобщо не отрича, че е подписвал престъпни документи. На Пленума той казва на съратниците си от Централния комитет нещо друго: закъсняхте, приятелчета! През 1953 година свалих Берия, за да поставя начело на органите моя приятел Ваня Серов. Е, той не си губи времето и сега всеки от вас си има досие — за три години сме събрали толкова материали, че можем да разобличим всеки, който не ни е угоден. А всичко, което съм подписвал аз и което е подписвал Ваня, вече го няма, унищожено е. Така че и да ровите, нищо няма да намерите!

Но нещичко все пак се намира.

* * *

Но да не изпреварваме събитията. Хронологично все още сме юни 1941 година. А в 1944 и 1957 година надникнахме само за да покажем следното: Жуков не е бил упълномощен да отмени собствените си заповеди, които не са позволявали на армията да брани страната и народа — но за да изтребва собствения си народ, не му трябват никакви пълномощия. Да заповяда на танковете да ударят по агресора пълномощия няма, но да ги прати срещу съседните народи и върховното ръководство на суверенни страни — за това има.