Виктор Суворов
Взимам си думите назад (115)

5

Всичко това може да се обясни само по един начин: на това равнище няма виновници. Но виновници трябва да се намерят. И ги избират произволно. Кандидатурата на командващия Западния фронт армейски генерал Павлов е разбираема и очевидна, а останалите — кой както падне. На десния фланг на Западния фронт е 3-та армия на генерал-лейтенант Кузнецов. Разгромяват я също толкова позорно и бързо, колкото и 4-та армия на левия фланг. Причините и следствията са едни и същи. Танковата група на Гот прегазва 3-та армия на Кузнецов със същата лекота, с която танковата група на Гудериан прегазва 4-та армия на Коробков. Коробков е разстрелян. Значи и командващият 3-та армия Кузнецов е трябвало да бъде разстрелян. Но не го разстрелват, не го вкарват в затвора, не го разжалват. Защо? Има си много сериозна причина. В момента, когато народният комисар на държавния контрол армейски комисар първи ранг другарят Мехлис серийно арестува „виновниците“ за разгрома на Западния фронт, няма връзка с щаба на 3-та армия. Затова просто е нямало начин да извикат генерал-лейтенант Кузнецов, за да го разстрелят. А командирът на дисциплинарния батальон, заместникът му, началникът на санитарния склад и така нататък — ами те са подръка. И ги разстрелват.

Другарят Сталин решава, че бройката на арестуваните „виновници“ е достатъчна, и затова всички забравят за командващия 3-та армия и никой не го обвинява за разгрома на 3-та армия. По-нататъшната съдба на Кузнецов невероятно много прилича на съдбата на командира на 28-и стрелкови корпус В. С. Попов. Кузнецов също стига до Берлин, също става Герой на Съветския съюз, също е генерал-полковник и командващ армия. 3-та ударна армия на генерал-полковник Кузнецов щурмува Райхстага и Имперската канцелария. Генерал за пример. Не е ясно само какво му е станало през лятото на 1941 година и защо се е държал така. Защо ли? И той като всички.